Категория: Документи – Косово

Резолюция CMResCMN(2023)12 относно прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства от Косово (.docx формат)

Резолюция CM/ResCMN(2023)12 относно прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства от Косово*
(Прието от Комитета на министрите на 31 октомври 2023 г. на 1479-то заседание на заместник-министрите)

Комитетът на министрите, съгласно условията на членове 24 до 26 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (наричана по-долу „Рамковата конвенция“),
Като взе предвид Резолюция CM/Res(2019)49 от 11 декември 2019 г. относно ревизираните мерки за наблюдение съгласно членове 24 до 26 от Рамковата конвенция;
Имайки предвид приложимото правило за гласуване;
Като взе предвид член 2 от Споразумението между Временната административна мисия на ООН в Косово (UNMIK) и Съвета на Европа относно техническите договорености, свързани с Рамковата конвенция за защита на националните малцинства;
Като имат предвид Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН от 10 юни 1999 г., която установява правомощията на ЮНМИК, като международно гражданско присъствие, за осигуряване на временна администрация на Косово*;
Като припомня, че ЮНМИК предаде петия доклад за напредъка, изготвен от Мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Косово* съгласно член 2, параграф 2 от гореспоменатото споразумение на 15 септември 2021 г.;
След като разгледа Петото становище на Консултативния комитет относно Косово*, прието на 16 февруари 2023 г.;
Приема следните заключения по отношение на Косово*:
Властите са поканени да вземат под внимание забележките и препоръките, съдържащи се в петото становище на Консултативния комитет. По-специално, те следва да предприемат следните мерки за по-нататъшно подобряване на прилагането на Рамковата конвенция:
Препоръки за незабавни действия:
1. гарантиране, че посланията и мерките за насърчаване на социалното приобщаване изрично се отнасят и до проблемите на лицата, принадлежащи към сръбската общност в Косово*. За да се изгради основата за междуетническо разбирателство и интеграция на обществото като цяло, властите се призовават да се включат в всеобхватна, приобщаваща, ориентирана към жертвите и чувствителна към пола истина и процес на помирение;

2. да се даде приоритет на разработването на косовска* учебна програма на сръбски език, в сътрудничество с представители на съответните общности. Докато ситуацията по отношение на паралелната администрирана от Сърбия образователна система не бъде решена, дипломите, издадени от такива училища и университета в Митровица/Северна Митровица, трябва да бъдат признати;

3. предприемане на всички необходими мерки за подобряване на прилагането на Закона за използване на езиците. Това включва по-специално укрепване на капацитета за превод, наемане и обучение на двуезичен и многоезичен персонал и разпределяне на ресурси и насоки на общините за подобряване на тяхното представяне в това отношение. Институцията на езиковия комисар изисква засилена политическа подкрепа;
Допълнителни препоръки:
4. подготовка и провеждане на преброяването на населението в тясно сътрудничество с представители на националните малцинства, по-специално с лица, принадлежащи към сръбската общност в Косово*, и с акцент върху укрепването на тяхното доверие в процеса и резултатите. Въпросникът за преброяването трябва да предоставя на всички отговарящи възможността да посочат множество етнически принадлежности, независимо от личните обстоятелства;

5. по-нататъшно укрепване на ефективността на правната и институционалната рамка за недискриминация, като гарантира, че омбудсманът е добре финансиран, познат и се ползва с доверие от лица, принадлежащи към национални малцинства, включително от лица, принадлежащи към косовската* сръбска общност, чрез надлежно прилагане на препоръките на институцията и като се обмисли въвеждането на допълнителна функция за съдебни спорове, обхващаща и отделни случаи;

6. да се изпълни решението на Конституционния съд относно правата на собственост на манастира Високи Дечани и надлежно да се разгледат аспектите на опазването на културното наследство във всеки процес на планиране на пътно строителство в близост до манастира;

7. да се гарантира, че случаите на престъпления от омраза и други форми на враждебност или насилие срещу лица, принадлежащи към национални малцинства, са незабавно идентифицирани, записвани и ефективно разследвани и че отговорните са подведени под отговорност;

8. разработване на всеобхватни политики и мерки за предотвратяване на ранните бракове и борба с домашното и сексуалното насилие и подкрепа на усилията за повишаване на осведомеността сред родителите, в училищата и в общностите. Властите трябва да обучат служители в социалните служби и службите за закрила на децата и правоприлагането, за да гарантират, че реагират по подходящ начин на сигнали от лица, принадлежащи към общностите на роми, ашкали и египтяни, без никакви пристрастия и по чувствителен към пола начин. Такива политики следва да се разработват в тясно сътрудничество с лица, принадлежащи към съответните общности, да се възприема подход, основан на доказателства, и да се обръща внимание на основните социални и икономически двигатели на тези проблеми;

9. да се предприемат всички необходими мерки за подобряване на прилагането на Закона за използването на езиците в съдилищата, по-специално чрез наемане и обучение на квалифицирани писмени и устни преводачи и осигуряване на достатъчно бюджетни средства за подпомагане прилагането на системата за сертифициране на съдебните устни и писмени преводачи;

10. да се увеличат усилията на централно и общинско ниво за подобряване на достъпа на децата от ромски, ашкалски и египетски произход до образование и по-специално за премахване на пропуските в предучилищното и гимназиалното образование и институционализиране на достатъчна публична подкрепа за центрове за обучение;

11. да се осигури наличието на качествени образователни материали на босненски и турски език в достатъчно количество за всички съответни предмети, включително специфични за общността и за преподаването на албански като втори език;

12. предоставете цялата необходима подкрепа на новосъздадената балканистична програма в Университета на Прищина, включително по отношение на пречките, свързани с училищни и университетски дипломи, издадени от образователни институции, администрирани от Република Сърбия;

13. засилване на усилията за подобряване на социално-икономическото приобщаване и осигуряването на здравни грижи за лицата, принадлежащи към общностите на ромите, ашкалите и египтяните, като част от по-мащабни действия за развитие на устойчива система за социално подпомагане и постепенно намаляване на зависимостта от международно финансиране в тези области.

Стенограма_ 10 октомври 2018 г. (.docx формат)

ПР О Т О К О Л
№ 21
На 10 октомври 2018 г. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Актуална информация от Държавна агенция за българите в чужбина относно състоянието на българското малцинство и българските неправителствени организации в Косово.
2. Действия на Министерство на външните работи във връзка с признаването на българското малцинство в Косово.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,02 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.
* * *
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Предлагам да открием днешното заседание.
Дневният ред, съгласно предложената програма, е:
1. Актуална информация от Държавна агенция за българите в чужбина относно състоянието на българското малцинство и българските неправителствени организации в Косово.
2. Действия на Министерство на външните работи във връзка с признаването на българското малцинство в Косово.
3. Разни.
Има ли други предложения за дневен ред? Щом няма, предлагаме да гласуваме така предложения дневен ред. За 16, против и въздържали се няма. Дневният ред се приема в този вид.
Да представя първо гостите на днешното заседание: от Министерството на външните работи – госпожа Емилия Кралева, заместник-министър, и господин Стоян Станкулов – старши дипломатически служител втора степен в Дирекция „Югоизточна Европа“, и от Държавна агенция за българите в чужбина господин Димитър Владимиров – заместник-председател.
По първа точка давам думата на господин Владимиров, за да ни запознае с актуална информация, с която разполага Агенцията.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Добър ден на всички. Ще Ви запозная малко по-просторно, но и не е много дълго, по-концентрирано като информация, но все пак да тръгнем малко по-назад във времето, за да стане ясно на народните представители, на гостите какво е то българската общност в Косово. В Южната част на Косово до днес има два етнографски района – Гора и Средска Бистришка, Жупа с Подгор, в които населението говори на език, който е от западните български говори. Днес мъжете употребяват повече сръбски думи, но жените, особено по-възрастните, говорят, както те казват, „на нашенски“, тоест български. Това население е ислямизирано, като процесът започва още през 15 век и завършва през първата половина на 19. Мюсюлманското му вероизповедание е причината при очертаване на държавно-политическите граници в края на 19 и през 20 век това население да остава извън територията на България, а по-късно и извън Република Македония. Християни с памет за своя български произход има и в района на Раховец и сръбските анклави в южната част на Косово. В косовска Гора през 1991 г. по официални югославски данни от преброяването на населението са живеели 16 800 души. През 2003 г. според данни на ЮНМИК – това е временната административна комисия на ООН в Косово, в Косовска Гора живеят 11 954 души, а напоследък се говори, че са 4-5 хиляди. До 19 век основен поминък на гораните е бил овцевъдството, като летните пасища са по Шар и други планини, а зимните в долините на р. Вардар. През 19 в. постепенно овцевъдството минава на втори план, основно занятие става сладкарството. До Втората световна война гораните вече са най-добрите сладкари на Балканския полуостров. Всъщност известните до 9 септември 1944 г. в България бозаджии, халваджии, арнаути, 95% са били горани. Понеже казват, че са от арнаутско, тоест Албания, в България ги наричат арнаути или албанци.
Тъй като са мюсюлмани, българската държава не изработва и не провежда политика за приобщаване на тези българи. След Втората световна война горанските бюрекчийски, халваджийски и бозаджийски дюкяни в София, Пловдив, Бургас, Видин, повечето са от българските градове, запустяват. В София до 1945 г. са работили повече от сто души само от село Урвич, днес половината от гурбетчиите от това село са в Италия, другата половина в Турция. И до ден днешен има стари хора от Гора, които знаят къде са били дюкяните на техните бащи и деди в България.
В Средска и Бистришка Жупа през 1991 г. по официални югославски данни живеят 11 471 жители, като християните са 586. Според данни на ЮНМИК от 2003 г. в Жупа живеят 12 241 жители, като християни са останали едва 212 души. До края на 18 в. основен поминък на жупците е било овцевъдството, но през втората половина на 19 на първо място излиза професията на строители, зидари, мазачи, каменоделци, която те упражняват като гурбетчии извън тяхната долина. До Втората световна война строителите от Жупа са работили в Сърбия, България, Румъния и Гърция. След 1945 г. те строят из цяла Югославия, Средна и Западна Европа. Днес строители от Жупа, въпреки че в Косово се строи много, те са търсени, не чувстват сигурност и емигрират главно в Западна Европа. В Швейцария са създали свое културно-просветно дружество, а в град Лозана имат клуб „Шар“. Техни общности има в Германия, Италия и Швеция.
Безработицата в Гора е ужасна, извън нея в Косово гораните са несигурни, защото сравнително малко хора знаят добре албански език и основно се страхуват от негативното отношение на албанците към тях. Дори когато има обявени работни места в Косово по квоти за малцинствата могат да кандидатстват албанци, които се представят за горани и получават местата.
Днес гораните в трудоспособна възраст отиват при свои роднини в Сърбия, Македония, Турция, Хърватия, Словения, Австрия, Италия, Швеция и САЩ или разчитат на финансова помощ от работещите там техни близки. Стремежът от получаване на българско гражданство е продиктуван преди всичко от необходимостта да пътуват извън Косово. От сто години тези хора са преди всичко гурбетчии и невъзможността да пътуват заплашва оцеляването на семействата им. Гурбетчията без паспорт става емигрант. Българският паспорт наистина е жизнено необходим на нашенците. Тези хора не искат от България финансова помощ, а да работят и да инвестират в страната. Те искат българско гражданство, за да получат от българската държава защита и морална подкрепа.
Българите в Косово, известни като горани, жупци и нашенци, все още нямат статут на официално признато национално мнозинство. Гораните са признати само като етническа група, а не като национално мнозинство със своите права. За Жупа няма признание дори като етническа група. Нашите сънародници нямат конституционно и законово гарантирани права в областта на образованието, информация на майчин език, опазване на културно-историческо наследство. Косовските власти като цяло не създават пречки за поддържане на културни и други връзки с България. Например създаване на НПО за организиране на курсове по български език, кандидатстване в български висши училища, но това не е достатъчно за съхраняване на българската идентичност.
Държавната агенция за българите в чужбина, съгласно своите правомощия и ресурси, с които разполага от 1995 г., е оказвала и оказва активна подкрепа на нашенците в Гора и Жупа за отбелязване на български празници, за създаване на организации за контакти с България и организиране на курсове за изучаване на литературната норма на български език и кандидатстване в български висши учебни училища. През 2004 г. със съдействието на ДАБЧ горани от с. Долна Рапча направиха дарение на Етнографския институт с музей на булчинска одежда и от с. Брод дариха комплекти мъжки и женски одежди. След като разгледаха експозицията на етнографския музей, гораните заявиха, че названията на изложените експонати са същите на нашенски език, които си говорят вкъщи. Когато са тук, в България, всички горани и жупци декларират, че са от български етнически произход.
Културно-просветното дружество от българите в Жупа „Български мохамедани“ бе създадено през 2004 г. с активно съдействие на ДАБЧ, оттогава с него се поддържа постоянен контакт. Централата на дружеството е Любине. Влияние има сред жителите на селата Жупа и Подгор, както и сред жупците от гр. Призрен. Председател на дружеството е Сейфи Османи. На 14 декември 2005 г. бе регистрирано и културно-просветно образователно дружество „Младежки съюз Гора“. На 27 март дружеството се пререгистрира с наименование културно-просветно образователно дружество „Български младежки съюз Гора“ и внесе някои промени в устава, за да се подчертае българския етнически произход на членовете му. Седалището на съюза е обявено в гр. Призрен, за да работи сред горани и жупци. Председател на организацията е Авния Бахтиари. В момента дейността на тази организация е преустановена. На 17 септември 2008 г. бе регистрирано Дружество на младите горанци, нашенци и българи. Организацията работеше с членове от Гора и Жупа и се опитваше да създаде свое седалище в Призрен. Председател на организацията бе госпожа Муравета Исмаили. В момента дейността на тази структура е преустановена. През март и април 2012 г. беше учредено и регистрирано дружество на българите в Косово с председател господин Абас Адеми. Организацията откри свои офиси в Призрен, столицата Прищина. Работеше с горани и жупци, самоопределящи се като българи и от гр. Раховец и околните села. В момента дейността и на тази организация също е преустановена.
ДАБЧ е оказала съдействие за създаване на всички тези организации и е поддържала активни контакти с тях. Може да се каже, че преустановяването на дейността на посочените организации до голяма степен е резултат от непоследователната политика на българската държава, особено след 2013 г., когато бе блокиран процесът за разглеждане на документи за получаване на българско гражданство на кандидатите от Косово. На 5 ноември 2015 г. е регистрирана неправителствената организация на „Обединените българи в Косово“ с председател Расмин Хамза. Тази организация започна активна дейност от края на 2017 г. Тя има офиси в Горен кръстец, община Драгаш, Гора. Тази организация събира подписи в момента за признаване на българско национално мнозинство в Косово.
Най-старата организация, която и към момента извършва сериозна дейност, са културно-просветно дружество на българите в Жупа „Български мохамедани“. Те всяка година помагат изключително много за изучаване на книжовен български език, за кандидатстудентите по ПМС 103, които учат в България.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Владимиров.
Колеги, някой има ли въпроси по така изнесената интересна информация?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Само да добавя към информацията, че в статистиката до Първата световна война в Централно Косово и Южно Косово са регистрирани само албанци мюсюлмани и католици и българи мюсюлмани, и православни. Не е имало сърби тогава преди сто години. Лицата, които говорят различен от албански език, са лица от български произход. За съжаление голяма част от тях са асимилирани и са станали сърби, включително в община Щръбце, която е в Южно Косово сега, включително е имало български училища в Призрен и други градове по времето на Османската империя. Също така има дори опълченци на Шипка от Прищина и Призрен, които са участвали. Тоест корените на българщината са дълбоки. Всъщност, Косово е било 200 години сръбско и 600 години българско в исторически план, ако трябва да бъдем точни.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Ако не греша, и Димитър Общи е от Косово, всички знаят случката в Арабаконак.
Не знам, господин Председател, дали не е по-добре да минем в закритата част, че тогава вече ако имаме въпроси…? Защото ако сега разговаряме…
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: От това, което е поднесено като информация, не мисля, че има нещо, което да е тайна.
(Следва закритата част от заседанието.)

Източник: EUROCHICAGO.COM ПОРТАЛ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ИДЕИ И КАУЗИ ПО СВЕТА (Последно посетен на 27.03.2024 г.) достъпно онлайн на: https://www.eurochicago.com/2018/11/bg-kosovo/

 

Стенограма №13 от заседание на МС (2008 г.) Независимост на Косово (.docx формат)

Решение №159 на МС за признаването на Р. Косово (.docx формат)

 

Р Е Ш Е Н И Е № 159
от 20 март 2008 година

ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА РЕПУБЛИКА КОСОВО, ЧИЯТО НЕЗАВИСИМОСТ НА ТОЗИ ЕТАП Е ПОД МЕЖДУНАРОДНО НАБЛЮДЕНИЕ, И ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ НА НИВО ПОСОЛСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА КОСОВО

М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т
Р Е Ш И:

1. Признава Република Косово, чиято независимост на този етап е под международно наблюдение, и дава съгласие за установяване на дипломатически отношения на ниво посолство между Република България и Република Косово.
2. Министърът на външните работи да уведоми официалните власти на Република Косово за решението по т. 1.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Сергей Станишев

ЗА ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Галина Маринска

Резолюция на Европейския парламент от 25 март 2021 г. относно докладите на Комисията за Косово за 2019 – 2020 г. (.docx формат)

 

Резолюция на Европейския парламент от 10 май 2023 г. относно доклада на Комисията относно Косово за 2022 г. (.docx формат)

Програма за управление на Република България юни 2023 г. – декември 2024 г. (съкратен) (.docx формат)

Програмата за управление на Република България (Управленската програма) за периода юни 2023 г. – декември 2024 г. е резултат от постигнато съгласие между коалиция
„Продължаваме промяната – Демократична България“ и коалиция „ГЕРБ-СДС“ .
Като гаранция, че това правителство ще работи поне 18 месеца, ГЕРБ-СДС и
„Продължаваме промяната“-„Демократична България“ се договориха кабинетът, подкрепен от двете парламентарни групи, да бъде ръководен от премиер и един вицепремиер, които да разменят постовете си девет месеца след гласуването на състава на Министерския съвет в Народното събрание. В първия период управлението е поверено на акад. Николай Денков, номиниран за министър-председател от „Продължаваме промяната“-„Демократична България“. През вторите девет месеца отговорността за правителството ще поеме г-жа Мария Габриел – номинация на ГЕРБ-СДС, която към момента е вицепремиер и министър на външните работи. След размяната акад. Николай Денков ще бъде заместник министър- председател и министър на образованието и науката.
Управленската програма съдържа конкретни дейности на правителството в изпълнение на ангажиментите за законодателни инициативи, договорени между двете подкрепящи го коалиции преди съставянето на този кабинет. В документа са заложени реалистични цели и мерки, които да доведат до реални и измерими резултати, съобразени с Националната програма за развитие „България 2030“ и с Националния план за възстановяване и устойчивост. Дейностите са обезпечени с финансиране от европейските фондове и от държавния бюджет. С тяхното изпълнение ще отговорим на очакванията на обществото и на предизвикателствата на настоящата сложна международна, вътрешнополитическа и икономическа обстановка.

Писмо ДАБЧ, 2018 г. (.docx формат)

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ БЪЛГАРСКИ ОБЩНОСТИ ПО СВЕТА (Пълен текст в .docx формат)

Държавната политика към българите в чужбина е резултат от наличието на значими по численост български общности извън държавните граници на Република България. Условията, в които се развиват и съществуват – географски, политически, икономически, демографски, културни и духовно-религиозни, съхранените или усвоените разлики в етнокултурното и националното самосъзнание допълнително внасят специфика във вътрешното състояние на отделните общности и проблемите, пред които са изправени. Особено силно влияние оказват различните по характер, насоченост и интензивност асимилационни процеси в държавата-приемник. Това разнообразие от фактори и показатели води до съществени различия в социално-икономическото положение, политическите нагласи и културните ориентири в отделните общности, но също така и вътре във всяка от тях.
Формирането на българските общности по света е свързано с голямо разнообразие от причини, цели, потребности и стремежи, които са характерни за всяка една общност. Разселването на славяните от българската група през V-VI век по целия Балкански полуостров, емиграцията по политически причини на компактни български маси през XVIII – XIX век, както и сънародници, останали в пределите на други държави в резултат на откъсването на български територии с българско насаление след Освобождението 1878 г., Балканските войни 1912 – 1913 г. и Първата световна война 1914 – 1918 г., образуват историческите български общности. Това са етнически българи от днешните държавни граници на Република Македония, Република Турция /Източна Тракия/, Гърция /Егейска Македония и Беломорска Тракия/, Република Албания
/Голо Бърдо, Мала Преспа, Гора/, Република Сърбия /Босилеградско, Царибродско, Нишко, Пиротско и Зайчарско/, Румъния /Банат, Влашко и Северна Добруджа/, Република Молдова и Украйна, както и българите – гагаузи в двете страни.
По политически и икономически причини преди и след Втората световна война се формират български общности в страните от Централна и Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия, Латинска Америка. В огромната си част българите от тази „стара” емиграция са със запазен статут на българско гражданство.
Демократичните промени през 1989 г. внасят коренни изменения в миграционната обстановка в България и формиране на нов тип български общности зад граница. Включването на страната в миграционните процеси на европейско и световно ниво довежда до нарастващата мобилност на населението. Това дава възможност на български граждани, главно в млада и трудоспособна възраст, за обучение и постоянна или временна професионална реализация зад граница. Налице е дълбока промяна в

същността на тези „нови” български общности, които все повече губят своята характеристика на емигрантски общности в чужбина.
Българските общности имат признат статут на национални малцинства в осем държави. От тях пет са страни-членки на Европейския съюз, като Чехия, Словакия, Румъния, Хърватия и Унгария, а другите са Сърбия, Молдова и Украйна.
Българите, живеещи извън държавните граница на Република България, са български граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница, лица от историческите български общности с чуждо или с чуждо и българско гражданство. За техния общ брой – с цялата условност на едно такова твърдение – може да се приеме цифрата от три до три и половина милиона. От тях около два милиона са лицата с българско гражданство. В числото на етническите българи се включват и граждани на Македония, придобили българско гражданство след 1990 г.
Макар и с големи уговорки и недостатъчно категоричен като констатация, социалният статус на българските граждани – постоянно или временно пребиваващи зад граница, както и българите от историческите български общности, може да се сведе под един знаменател. Въпреки че навсякъде съществуват немалко групи и лица с изявени възможности в политическата, културната и стопанската сфера, стандартът на живота на българите е около и под средното ниво, характерно за всяка страна поотделно.
Българските граждани – постоянно или временно пребиваващи зад граница, както и българите от историческите български общности в чужбина, са неделима част от българския народ. Те генерират в себе си значителен икономически, финансов, образователен, демографски, трудов и интелектуален потенциал. Провеждането на държавната политика към тях е от изключителна полза за България във външно и вътрешно политически, икономически, демографски, културен план.
Политиката към българите в чужбина се обуславя от:
– държавните интереси на страната;
– интересите на българите в чужбина;
– високата степен и желание за съхраняване на българския език, култура и национално съзнание сред българите в чужбина;
– изградената и непрекъснато разрастваща се мрежа от граждански, културни и образователни структури на българите в чужбина;
– тенденциите на мобилност в глобален и регионален план;
– ползата за България от българските лобита в чужбина;
– потенциала на българите и българските общности в чужбина като перспективен фактор в междудържавните отношения;

– демографската криза на българската нация и необходимостта от регулиране на миграционните процеси.

МЕМОРАНДУМ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА И ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (.docx формат)

Правителството на Република България и правителството на Република Косово (наричани по-долу „страни“)

• Като се стремят да насърчат по-нататъшното развитие на традиционно приятелските отношения помежду си;
• Като споделят принципите и ценностите, на които се основава Европейският съюз;
• Като отчитат Заключенията на Европейския съвет от 28 юни 2013 г. за започване на преговори за Сключване на Споразумение за стабилизация и асоцииране между ЕС и Република Косово;
• Като имат предвид Декларацията на НАТО за обявяване на фазата на пълна оперативна готовност на Косовските сили за сигурност;
• Като имат предвид ролята на двете страни за регионалната сигурност в Югоизточна Европа;
• Като отчитат факта, че Република България е държава-член на Европейския съюз и че стратегическата цел на Република Косово е да се присъедини към Европейския съюз;
• Вземайки предвид членството на Република България в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и че стратегическата цел на Република Косово е да се присъедини към НАТО;
• Както и водени от общото си желание за укрепване на сътрудничеството в областите от взаимен интерес в сферата на европейската и евроатлантическата интеграция,

се споразумяха за следното:

Член 1

Страните поемат ангажимента да насърчават сътрудничеството помежду си в областта на европейската и евроатлантическата интеграция като общ интерес в двустранните отношения.

Член 2

Страните ще си оказват съдействие с цел постигане на по-високо обществено съзнание в Република Косово по отношение на европейските и евроатлантическите ценности.

Член 3

Страните ще си сътрудничат с цел подпомагане на напредъка на Република Косово в процеса на европейска интеграция като цяло и в частност в преговорния процес за сключване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране /ССА/ на ЕС с Република Косово. Сътрудничеството ще се осъществява в следните области:

1. Областите, посочени в преговорните директиви за сключване на ССА с Република Косово;
2. Укрепване на институционалния капацитет на институциите на Република Косово, ангажирани с преговорния процес;
3. Опазването и защитата на културното наследство;
4. Регионалното сътрудничество;
5. Защитата на човешките права в т.ч. и на лицата, принадлежащи към малцинства и уязвими групи;
6. Борбата срещу трансграничната организира престъпност;
7. Информационни кампании за развитието на процесите в Европейския съюз.

Член 4

Страните ще осъществяват сътрудничеството, посочено в член 3, посредством:

1. Провеждане на политически и секторни консултации;
2. Осигуряване на експертиза в контекста на преговорите за Споразумение за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Косово;
3. Организиране на съвместни прояви: срещи, конференции, кръгли маси и други форуми с участието на официални представители и експерти от двете страни;
4. Провеждане на семинари, курсове и стажове по въпросите на европейската интеграция;
5. Иницииране на туининг и други проекти за укрепване на административния капацитет, финансирани по програми на ЕС;
6. Използване на възможностите на Дипломатическия институт към МВнР на Република България за подготовка на дипломатически кадри на Република Косово в областта на европейската и евро-атлантическата интеграция;
7. Споделяне на опит и добри практики, установени в процеса на преговорите на Република България за присъединяването към ЕС.

Член 5

Двете страни ще споделят опит в областта на евро-атлантическата интеграция, чрез:

1. Съвместни консултации по въпроси на регионалната и международната сигурност и сътрудничеството с НАТО;
2. Споделяне на опит за укрепване на институционалния капацитет и подготовката на национални кадри по въпроси, свързани със сътрудничеството с НАТО;
3. Споделяне на опит при привеждане на националното законодателство в сферата на сигурността и отбраната в съответствие със стандартите и изискванията на ЕС и НАТО;
4. Информиране на обществеността по въпроси на регионалната и международната сигурност, включително и по въпроси, свързани с дейността на НАТО;
5. Насърчаване на сътрудничеството между неправителствени организации, ангажирани с дейности в тази област.

Член 6

Страните ще осъществяват сътрудничеството, посочено в член 5, посредством:

1. Обмен на информация и опит;
2. Организиране на съвместни прояви: срещи, конференции, кръгли маси и други форуми с участието на официални представители и експерти от двете страни;
3. Провеждане на семинари, курсове и стажове по въпросите на регионалната и международната сигурност и сътрудничеството с НАТО;
4. Насърчаване участието на експерти на всяка от страните в международни и национални семинари и курсове, организирани от другата страна;
5. Обмен на експерти в сектори от взаимен интерес с отчитане на наличните възможности и ресурси.

Член 7

Страните ще предоставят финансови ресурси от националните си бюджети и ще осигуряват финансова подкрепа от международни източници за осъществяване на сътрудничеството, предвидено в меморандума.

Член 8

Страните могат да подготвят годишни планове за изпълнение на този меморандум.

Член 9

Страните могат да информират европейските и евро-атлантическите институции за тяхното двустранно сътрудничество.

Член 10

Разпоредбите на този меморандум не могат да противоречат на други действащи или бъдещи споразумения, сключени между страните. Този меморандум не засяга правата и задълженията на страните по което и да е международно споразумение. Изпълнението на меморандума се осъществява от всяка от страните в съответствие с нейните национални законови и административни разпоредби и в рамките на компетенциите им и наличните ресурси.

Член 11

Меморандумът влиза в сила от датата на подписването му.

Член 12

Меморандумът се сключва за срок от три (3) години с автоматично продължаване на действието му с периоди от по една година.

Действието на настоящия Меморандум може да бъде прекратено от всяка една от страните чрез писмено уведомление до другата страна, отправено по дипломатически път, със срок на предизвестие от шест (6) месеца.

Член 13

Този меморандум може да бъде изменян по взаимно съгласие на страните, изразено в писмен вид.

Член 14

След изтичането на срока на действие на този меморандум неговите разпоредби ще продължат да се прилагат по отношение на вече изпълняващи се проекти и договори, започнати и сключени на негова база, до тяхното приключване, освен ако страните не са се договорили за  друго.

Член 15

Подписан в ….. на …. ….. … г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, албански и английски език, като и трите текста имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването, меродавен ще бъде английският текст.

За правителството на Република България:

За правителството на Република Косово: