Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. – Кодът за оцеляването

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ БЪЛГАРСКИ ОБЩНОСТИ ПО СВЕТА (Пълен текст в .docx формат)

Държавната политика към българите в чужбина е резултат от наличието на значими по численост български общности извън държавните граници на Република България. Условията, в които се развиват и съществуват – географски, политически, икономически, демографски, културни и духовно-религиозни, съхранените или усвоените разлики в етнокултурното и националното самосъзнание допълнително внасят специфика във вътрешното състояние на отделните общности и проблемите, пред които са изправени. Особено силно влияние оказват различните по характер, насоченост и интензивност асимилационни процеси в държавата-приемник. Това разнообразие от фактори и показатели води до съществени различия в социално-икономическото положение, политическите нагласи и културните ориентири в отделните общности, но също така и вътре във всяка от тях.
Формирането на българските общности по света е свързано с голямо разнообразие от причини, цели, потребности и стремежи, които са характерни за всяка една общност. Разселването на славяните от българската група през V-VI век по целия Балкански полуостров, емиграцията по политически причини на компактни български маси през XVIII – XIX век, както и сънародници, останали в пределите на други държави в резултат на откъсването на български територии с българско насаление след Освобождението 1878 г., Балканските войни 1912 – 1913 г. и Първата световна война 1914 – 1918 г., образуват историческите български общности. Това са етнически българи от днешните държавни граници на Република Македония, Република Турция /Източна Тракия/, Гърция /Егейска Македония и Беломорска Тракия/, Република Албания
/Голо Бърдо, Мала Преспа, Гора/, Република Сърбия /Босилеградско, Царибродско, Нишко, Пиротско и Зайчарско/, Румъния /Банат, Влашко и Северна Добруджа/, Република Молдова и Украйна, както и българите – гагаузи в двете страни.
По политически и икономически причини преди и след Втората световна война се формират български общности в страните от Централна и Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия, Латинска Америка. В огромната си част българите от тази „стара” емиграция са със запазен статут на българско гражданство.
Демократичните промени през 1989 г. внасят коренни изменения в миграционната обстановка в България и формиране на нов тип български общности зад граница. Включването на страната в миграционните процеси на европейско и световно ниво довежда до нарастващата мобилност на населението. Това дава възможност на български граждани, главно в млада и трудоспособна възраст, за обучение и постоянна или временна професионална реализация зад граница. Налице е дълбока промяна в

същността на тези „нови” български общности, които все повече губят своята характеристика на емигрантски общности в чужбина.
Българските общности имат признат статут на национални малцинства в осем държави. От тях пет са страни-членки на Европейския съюз, като Чехия, Словакия, Румъния, Хърватия и Унгария, а другите са Сърбия, Молдова и Украйна.
Българите, живеещи извън държавните граница на Република България, са български граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница, лица от историческите български общности с чуждо или с чуждо и българско гражданство. За техния общ брой – с цялата условност на едно такова твърдение – може да се приеме цифрата от три до три и половина милиона. От тях около два милиона са лицата с българско гражданство. В числото на етническите българи се включват и граждани на Македония, придобили българско гражданство след 1990 г.
Макар и с големи уговорки и недостатъчно категоричен като констатация, социалният статус на българските граждани – постоянно или временно пребиваващи зад граница, както и българите от историческите български общности, може да се сведе под един знаменател. Въпреки че навсякъде съществуват немалко групи и лица с изявени възможности в политическата, културната и стопанската сфера, стандартът на живота на българите е около и под средното ниво, характерно за всяка страна поотделно.
Българските граждани – постоянно или временно пребиваващи зад граница, както и българите от историческите български общности в чужбина, са неделима част от българския народ. Те генерират в себе си значителен икономически, финансов, образователен, демографски, трудов и интелектуален потенциал. Провеждането на държавната политика към тях е от изключителна полза за България във външно и вътрешно политически, икономически, демографски, културен план.
Политиката към българите в чужбина се обуславя от:
– държавните интереси на страната;
– интересите на българите в чужбина;
– високата степен и желание за съхраняване на българския език, култура и национално съзнание сред българите в чужбина;
– изградената и непрекъснато разрастваща се мрежа от граждански, културни и образователни структури на българите в чужбина;
– тенденциите на мобилност в глобален и регионален план;
– ползата за България от българските лобита в чужбина;
– потенциала на българите и българските общности в чужбина като перспективен фактор в междудържавните отношения;

– демографската криза на българската нация и необходимостта от регулиране на миграционните процеси.