Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. – Кодът за оцеляването
Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. – Кодът за оцеляването
Проектът „Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването.“ към Фонд „Научни изследвания“ – МОН, изследва българските общности на Балканите с тяхното състояние в миналото до наши дни, проблеми и перспективи. Те често са подложени на дискриминация особено когато държавата-майка – в случая Царство/Република България, не винаги защитава подобаващо своите сънародници и техните народностни права. Въпреки че картината във всяка една от страните на Балканите, където живеят българи е разнообразна и спецификите им са различни, свързващото звено е живата памет и нейните носители, съхранили националната си идентичност през вековете.
Избраният хронологически период е обоснован от поредицата мирни договори от 1878 г. до днес и водената политика на обезбългаряване в изследваните райони. Големият времеви обхват на проекта предполага надграждане на досегашните изследвания на българските общности в някои държави, вкл. и от т.нар. Западни Балкани, които в цялост все още остават „в сянка“.
Обект на изследване са някои от проблемите на българската диаспора в балканските страни, където тя е застрашена от денационализиране, независимо от нейните дълбоки следи в миналото: Република Албания (Голо Бърдо, Мала Преспа, Гора), Република Гърция (Егейска Македония и Беломорска Тракия), Република Косово (Гора и Жупа), Република Румъния (Банат, Влашко и Северна Добруджа), Република Северна Македония, Република Сърбия (Босилеградско, Царибродско, Поморавието) и Република Турция (Източна Тракия).
Темата е особено актуална заради оспорвания на чужди държави и пропаганди и в миналото, а и до наши дни българския характер на част от споменатите области. Проектът ще даде възможност да се очертае една реална картина на изследваните общности и запазване на културно-историческото наследство на районите с преобладаващо българско население, живяло там от векове. Така ще се активира научно-изследователският интерес към тях и ще се очертае една по-ясна картина на не/съхраненото до наши дни българско-историческо наследство на Балканите. В съвременния глобализиращ се свят идеите за изучаване и запазване на локалните и регионални култури като част от единството и варианти на многообразието на националната култура са също толкова актуални и значими, колкото и проблемите, свързани с премахване на старите държавни граници и опитите за създаването на нова „европейска идентичност”.
Проектът „Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. Кодът за оцеляването.“ ще включва изследвания, които обхващат история, демографско състояние, културни традиции, степен на съхраняване на българската идентичност, връзките с държавата-майка, културно-просветни организации и училища, държавната политика по отношение на българските общности в изследваните държави.
Важна цел на проекта е изследване на историческите корени на отделни явления, за да се подири генезиса на личностни, обществени и междудържавни недоразумения и противоречия. В балканската амалгама от конфликтни зони и сложни взаимоотношения българската наука и държава може и трябва да се намесят, за да спасят своите сънародници от претопяване.
Друга специфична цел е изучаване и съхраняване на запазеното до днес културно-историческо наследство на българските общности и тяхното социализиране. Затова съществена част от изследването ще бъде насочена към дейността на културно-просветните организации на българите в изследваните региони. Освен научно-изследователски задачи, проектът ще има не по-малко важни практично-приложими функции спрямо българските формации отвъд граница. Включена са актуални данни за българските организации, публикувани от Изпълнителната агенция на българите в чужбина.
Проектът ще създаде научни продукти, с които ще обоснове и даде аргументи за защита на българските национални интереси зад граница на институциите, имащи отношение към проблематиката. Съвместните усилия на всички заинтересовани страни – учени, държавни институции, обществени организации и др. ще очертаят степента на застрашеност и практическото приложения на „кода за оцеляване“ на българските общности.
Проектът е започнат през декември 2022 г. с базова организация –Университетът по библиотекознание и информационни технологии, с ръководител – проф. д-р Боряна Бужашка. В състава му участват преподаватели от УниБит и изследователи от Института за исторически изследвания – БАН.
