Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г.

Проектът „Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването.“ към Фонд „Научни изследвания“ – МОН, изследва българските общности на Балканите с тяхното състояние в миналото до наши дни, проблеми и перспективи. Те често са подложени на дискриминация особено когато държавата-майка – в случая Царство/Република България, не винаги защитава подобаващо своите сънародници и техните народностни права. Въпреки че картината във всяка една от страните на Балканите, където живеят българи е разнообразна и спецификите им са различни, свързващото звено е живата памет и нейните носители, съхранили националната си идентичност през вековете.

Избраният хронологически период е обоснован от поредицата мирни договори от 1878 г. до днес и водената политика на обезбългаряване в изследваните райони.

Големият времеви обхват на проекта предполага надграждане на досегашните изследвания на българските общности в някои държави, вкл. и от т.нар. Западни Балкани, които в цялост все още остават „в сянка“.

Обект на изследване са някои от проблемите на българската диаспора в балканските страни, където тя е застрашена от денационализиране, независимо от нейните дълбоки следи в миналото: Република Албания (Голо Бърдо, Мала Преспа, Гора), Република Гърция (Егейска Македония и Беломорска Тракия), Република Косово (Гора и Жупа), Република Румъния (Банат, Влашко и Северна Добруджа), Република Северна Македония, Република Сърбия (Босилеградско, Царибродско, Поморавието) и Република Турция (Източна Тракия).

Прочети повече

Проектът „Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. Кодът за оцеляването.“ ще включва изследвания, които обхващат история, демографско състояние, културни традиции, степен на съхраняване на българската идентичност, връзките с държавата-майка, културно-просветни организации и училища, държавната политика по отношение на българските общности в изследваните държави.

Важна цел на проекта е изследване на историческите корени на отделни явления, за да се подири генезиса на личностни, обществени и междудържавни недоразумения и противоречия. В балканската амалгама от конфликтни зони и сложни взаимоотношения българската наука и държава може и трябва да се намесят, за да спасят своите сънародници от претопяване.

Друга специфична цел е изучаване и съхраняване на запазеното до днес културно-историческо наследство на българските общности и тяхното социализиране. Затова съществена част от изследването ще бъде насочена към дейността на културно-просветните организации на българите в

изследваните региони. Освен научно-изследователски задачи, проектът ще има не по-малко важни практично-приложими функции спрямо българските формации отвъд граница. Включена са актуални данни за българските организации, публикувани от Изпълнителната агенция на българите в чужбина. Проектът ще създаде научни продукти, с които ще обоснове и даде аргументи за защита на българските национални интереси зад граница на институциите, имащи отношение към проблематиката. Съвместните усилия на всички заинтересовани страни – учени, държавни институции, обществени организации и др. ще очертаят степента на застрашеност и практическото приложения на „кода за оцеляване“ на българските общности. Проектът е започнат през декември 2022 г. с базова организация –Университетът по библиотекознание и информационни технологии, с ръководител – проф. д-р Боряна Бужашка. В състава му участват преподаватели от УниБит и изследователи от Института за исторически изследвания – БАН.

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Александров, Тодор

Тодор Алекандров Попорушев (4 март 1881, Ново село, Щипско – 31 авг. 1924, Сугарево, Мелнишко) Роден в семейството на българския учител и църковен деец Александър Попорушев. Учи в Щип, Радовиш и в педагогическото училище в Скопие. При завършването директорът Христо Матов го привлича в редиците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (тогава Българаски македоно-одрински революционни комитети) (1898). Учителства в с. Виница след избухналата афера, по-късно и в Кратово, откъде където прокарва канали на Организацията за Крива Паланка, Куманово, Свети Никола, Велес и Щип, и в Кочани. Арестуван е и осъден на 5 години затвор, заради открити шифровани писма и Правилник за...

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Сарафов, Борис

Борис Петров Сарафов (12 юли 1872, с. Либяхово, Неврокопско – 28 ноем. 1907, София) Роден в семейството на видния просветен деец Петър Сарафов. Учи в Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” и Военното училище в София. Служи в 15-ти пехотен Ломски полк в Белоградчик (1893) и 1-ви пехотен Софийски полк (1895). Взима участие в Четническата акция на Върховния македонски комитет, с чета от 65 души превзема Мелник (1895). След неуспеха ѝ заминава за Санкт Петербург, където е слушател в генералщабната академия. Завръща се в България и е назначен в 5-ти пехотен Дунавски полк с гарнизон в Русе....

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Груев, Даме

Дамян Йованов Груев (17 ян. 1871, Смилево, Битолско – 23 дек. 1906, вр. Петлец, с. Русиново) Учи в Смилево и Ресен, в Битолската класическа гимназия и Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Заминава с други ученици за Белград и учи „Великата школа“, благодарение на сръбското културно дружество „Свети Сава”. След като разкрива стремежите на сръбската пропаганда прекъсва обучението си и заминава за София. Следва история във Висшето училище (дн. Софийския университет „Св. Климент Охридски“). Арестуван е по подозрение за участие в убийството на министър Христо Белчев (1891) и изключен и от Висшето училище. Завръща се в Битоля и...

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Юруков, Никола

Никола Юруков (1880, Лабаница, Костурско – 26 апр. 1923, София) Деец на македонското освободително движение. Завършва архитектура във Виена (1902) и се завръща в България, където участва в множество проекти, свързани с изграждането на училища, банкови и застрахователии сгради, акционерни дружества и др. Включва се в македонското освободително движение през 1913 г, когато заедно с други бежанци подписва меморандум до Великите сили с искане Македония да бъде присъединена към България. След Първата световна война е избран за председател на Костурското благотворително братство и участва активно в конгресите и съборите на македонската емиграция. Сред учредителите е на Македонската федеративна емигрантска организация....

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Тошев, Пере

Пере (Петър) Наумов Тошев (1865, Прилеп – 21 апр. 1912, Дренова клисура, Велешко) Деец на македоно-одринското революционно движение. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, но е изключен за участие в революционен кръжок и завършва гимназия в Пловдив (1885). Участва в Съединението и в Сръбско-българската война (1885). Ранен е в сражение при Пирот и е награден с орден „За храброст“. Учителства в Родопите и Пловдивско. Следва литература в Софийския университет (1890–1892), но го напуска и става коректор в българската печатница на Коне Самарджиев в Солун. Като учител в Прилеп заедно с Даме Груев поставя основите на организираното революционно движение в града....

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Татарчев, Христо

Христо Николов Татарчев (псевдоними: А. Светомиров, Докторът) (16 дек. 1869, Ресен - 5 ян. 1952, Торино) Деец на македонското освободително движение, първи председател на ВМОРО, общественик, лекар. Първоначално учи в родния си град. Завършва прогимназия в Брацигово. Продължава гимназиалното си образование в Пловдив. Участва в движението за Съединението, а след обявяването на Сръбско-българската война се записва като доброволец ученическия легион. Следва медицина в Цюрих и Берлин, където се дипломира (1892). През с.г. е назначен за лекар в Солунската българска мъжка гимназия. На 23 октомври 1893 г. е сред шестимата учредители на ВМОРО и неин пръв председател. Ръководи организацията до 1901...

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Спространов, Евтим

Евтим Ангелов Спространов (псевдоними: Ангел Спространов, Веселин Ангелов, Е. Маркулев, Бугарин, Беш-Чинар, Охридчанин, Един Македонец и пр.) (15 ян., 1868, Охрид – 5 юли 1931, София) Публицист, писател, учител, общественик, изследовател и участник в националноосвободителното движение. Завършва основно образование в родния си град и учи в Солунската българска мъжка гимназия. Следва в Духовната семинария в Киев и право в Московския университет. Гимназиален учител в София (1891–1894) и секретар на проф. Ив. Шишманов при редактирането на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Систематизира ръкописната сбирка на библиотеката в Рилския манастир (1900). Учител, директор и училищен инспектор в Македония (1904–1909), секретар...

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Сандански, Яне

Яне Иванов Сандански (18 май 1872, с. Влахи, Горноджумайско – 22 апр. 1915, м. Млаките, Пирин) Деец на македоно-одринското движение. Учи в Дупница. След военната си служба е писар в адвокатска кантора. По-късно директор на местния затвор. Участва в Четническата акция (1895) и в дейността на Македоно-одринското дружество в Дупница. Дружи с Димо Хаджидимов, който го увлича социлистическките идеи. Гоце Делчев го включва в организацията. През 1901 г. предвожда агитационна чета. По-късно организира с Христо Чернопеев пленяването на американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун с цел набавяне на средства за организацията. Противопоставя се на четите на ВМОК и на решенията...

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Пърличев, Кирил

Кирил Григоров Пърличев (1 март 1875, Охрид – 9 февр. 1944, Охрид) Деец на националноосвободителното движение на македонските българи, учител, училищен инспектор, журналист, преводач. Син на Григор Пърличев. Завършва Солунската българска мъжка гимназия (1894), където става член на таен ученически революционен кръжок и основател на ученическия съюз. Участва в четническата акция на ВМОК (1895). Учителства във Воден и работи по изграждането на ВМОРО. На Солунския конгрес на организацията (1896) е представител на Воденския революционен окръг. По нареждане на Дамян Груев става учител в Прилеп (1901). Избран е за член на ЦК на ВМОРО и предприема обиколка с четата на Методи...

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Попарсов, Петър

Петър Попарсов (авг. 1868, Богомила, Велешко – 1 ян. 1941, София) Виден деец на македоно-одринското революционно движение. Учи в Солунската българска мъжка гимназия. Под влияние на сръбски емисари става стипендиант на дружество „Свети Сава“ в Белградската висша школа. Разочарован от действията на сръбската пропаганда, я напуска и завършва литература във Висшето училище в София (дн. СУ „Св. Климент Охридски“) (1892). Учредител и деен член на дружеството „Млада македонска книжовна дружина”, редактор на печатния му орган сп. „Лоза“ (1892). Учител в Солунската българска мъжка гимназия, става един от създателите на ВМОРО (1893). Автор е на първия ѝ устав (който за съжаление...

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Петров, Гьорче

Петров, Гьорче Николов (псевдоними: Велзевула, Г. Тосков, Марко) (2 апр. 1865, Варош, Прилепско – 28 юни 1921, София) Виден деец, идеолог на македонското освободително движение. Завършва началното си образование в Прилеп. По-късно учи в Солунската българска мъжка гимназия и в Пловдив. Назначен е от Екзархията за учител и училищен инспектор в Македония. От 1895 г. е член на ЦК, от 1897 г. е задграничен представител на ВМОРО в София. Участва при изработването на организационен устав, правилник, шифър и др., списва вестниците „На оръжие“ и „Бунтовник“. Военното министерство в София отпечатва труда му „Материали по изучаване на Македония“ (1896), в който...

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Петков, Апостол

Апостол Петков (Апостол Петков Терзиев) (псевдоними: Ениджевардарско слънце, Апостол войвода) (6 май 1869, Боймица, Гевгелийско – 2 авг., 1911, Крушари, Ениджевардарско) Деец на ВМОРО, войвода. Посветен в организацията през 1897 г. Води агитационно-организационна чета в най-южния край на Македония до р. Бистрица. Придобива легендарност като господар на Ениджевардарското езеро, който не може да бъде заловен от турските власти, въпреки многобройните им опити. Участва в Илинденско-Преображенското въстание. След неуспеха му продължава въоръжената борба срещу турските войски и гръцките андартски формирования. По време на Хуриета прекратява революционната си дейност. След предприетите ограничителни мерки на властите в Македония преминава в България. Завръща се...

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Матов, Милан

Милан Апостолов Матов (8 ноем. 1875, Струга – 21 май 1962) Деец на революционното и легалното националноосвободително движение на македонските българи, училищен инспектор, общественик. Брат на Христо Матов. Записва гимназия като осемнадесетгодишен в Битоля и е сред учредителите на младежкия революционен кръжок в града. След изключването му от гимназията преминава в България. През 1900 г. се обучава в курса по динамитно дело, организиран в София от Г. Делчев и Б. Сарафов. След завръщането си Македония отваря шивашка работилница в Струга и се отдава на революционна дейност. Един от водачите е на Илинденско-Преображенското въстание в Стружко. Назначен е от Екзархията за...

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Каранов, Ефрем

Ефрем Цветков Каранов (28 ян. 1852, Кратово – 6 дек. 1927, Кюстендил) Просветен деец, историк, етнограф, преводач, общественик, деец на македонското освободително движение. Учи в Цариград. Завършва гимназия в Одеса и славянска филология в Новорусийския одески университет. Учител в Щип, Кюстендил, Самоков (в Духовната семинария) и София. Един от учредителите и първи председател на Македонското дружество в Кюстендил (1895–1896). Участва в организирането на Четническата акция на ВМОК (1895). Поддържа връзки с Трайко Китанчев, Гоце Делчев, Димо Хаджидимов, както и с Марин Дринов, Константин Иречек, Иван Шишманов, Йордан Иванов, Емануил Попдимитров, Йордан Закариев и др. Записва и публикува над 240 народни...

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Йовков, Арсени

Арсени Танасков Йовков (псевдоними: Петко Селечки, Стар Чинар) (25 март 1882, Селци, Дебърско – 14 септ. 1924, Горна Джумая, дн. Благоевград Деец на македонското освободително движение, публицист, поет, преводач. Влиза в редовете на ВМОРО като ученик в Битолската гимназия. След участието си в Илинденско-Преображенското въстание (1903) се преселва в София. Един от учредителите и председател на Дебърското братство. По време на Първата световна война е назначен за кмет на Прищина. Автор е на стихотворения и поеми. Изявява се и като литературен критик. Главен редактор е на в. „Илинден“ (декември 1921 – септември 1924). С председателя на Илинденската организация Георги Занков...

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Зографов, Борис

Борис Стефанов Зографов (6 ян. 1891, Битоля - 23 февр. 1957, София) Деец на националноосвободителното движение на македонските българи, общественик, журналист. Завършва славянска филология в Софийския университет (1918). Участва в Балканската война като доброволец в Македоно-одринското опълчение и в Първата световна война. Учител в Луковит и София (1918–1920); аташе за френския печат в Дирекция на печата (до 1925); началник на БТА (до 1948). Сътрудничи и участва в редактирането на различни вестници и списания. Деен член на македонските младежки организации, участва в списването на печатните им издания. Редактор на в. „Македонска трибуна“ в Индианополис (1927–1933) и член на ЦК на МПО....

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Герджиков, Михаил

Михаил Иванов Герджиков (псевдоними: Мишел, Тодор Луканов, Лясов) (8 февр. 1877, Пловдив - 17 март 1947, София) Деец на македоно-одринското освободително движение, учител, журналист. Учи във френския пансион в родния си град. През 1887 г. заминава в Швейцария, където изучава право. Един от учредителите е на кръжока „Женевска група“, работещ за освобождението на Македония. С някои от членовете му става поклонник на анархистичната идеология. През 1899 г. прекъсва образованието си, отива в Македония и работи като учител в Битолската гимназия. През следващата година се озовава в Солун и замества временно един от секретарите на ВМОРО, по-късно се присъединява се към...

Дейци Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Кондов, Георги

Георги Николов Кондов (23 ян. 1888, София – 1935, София) Деец на македонското освободително движение, общественик. Родителите му са преселници от гр. Прилеп. След завършване на средното си образование в Габрово заминава за Лозана (Швейцария), където завършва право. Адвокатства в София. Участва като офицер във войните за национално обединение. След Първата световна война се включва активно в легалната освободителна борба на македонските българи. Член е на Македонския научен институт. Многократно е избиран в ръководството на Съюза на македонските емигрантски организации. Депутат е в XXIII ОНС (1931–1934). След убийството на Димитър Михайлов (16 май 1932) поема председателския пост на Националния комитет...

Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Бунева, Мара

Мара Николова Бунева (1901, Тетово - 13 ян. 1928, Скопие) Деятелка на националноосвободителното движение на македонските българи. Баща ѝ, член на ВМОРО, е бил кмет на Тетово. Тя завършва прогимназия в родния си град и българско стопанско училище в Скопие. След 1919 г. се преселва в България, където следва своя брат Борис Бунев, офицер в различни български гарнизони. Посвещавайки се на освободителната борба, заминава за Македония (1926), натоварена с организационни задачи. На 13 януари 1928 г., близо до Каменния мост на р. Вардар, изпълнява смъртната присъда, издадена от ВМРО на Велимир Прелич, юрисконсулт на Сръбското жупанство в Скопие. Прелич е...

Националноосвободителни дейци в Република Северна Македония

Батанджиев, Христо

Батанджиев, Христо Иванов (неизв., Гумендже, Ениджевардарско - 18 юни 1913) Деец на националноосвободителното движение, основоположник на ВМОРО и член на нейния първи Централен комитет. Учител в Солунската гимназия (1888–1911) и същевременно изпълнява длъжността секретар на Българската църковно-училищна община в града. През 1908 г. е сред учредителите на Съюза на българските конституционни клубове. След започване на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти и на път от Солун за о. Трикери е хвърлен в морето.

Документи

Тончева, В. Селата в областта Голо Бърдо, Албания – демографски бележки от периода 1873–1940 г.

Селата в областта Голо Бърдо, Албания – демографски бележки от периода 1873–1940 г. Доц. д-р Веселка Тончева В различни публикации в периода 1873–1940 г. могат да се проследят различните варианти в числеността, както и в записването на имената на голобърдските селища (вкл. и селищата, които са на територията на днешната...

Прочети повече

Тончева, В. Трудова мобилност (овчарство, гурбети и печалбарство) и миграции на гораните в Косово и Албания

Трудова мобилност (овчарство, гурбети и печалбарство) и миграции на гораните в Косово и Албания Доц. д-р Веселка Тончева От редица документи е видно, че овчарството в Гора е развито още в Средните векове – като пример се посочват селата Брод, Рестелица, Зли поток, Радеша и Крушево (които днес са в...

Прочети повече

Панчев, А. Албания – етнодемография. Законодателство в областта на правата на малцинствата

Албания – етнодемография. Законодателство в областта на правата на малцинствата Д-р Антон Панчев Албания се обявява за единна и неделима държава в своята Конституция1, като в нея са посочени и основните права на малцинствата. Различните етнически общности в Албания получават свой юридически статут в зависимост от...

Прочети повече

Панчев А. Албански документ от 1941 г. за българския характер на село Кленье, Голо бърдо, Република Албания

Албански документ от 1941 г. за българския характер на село Кленье, Голо бърдо, Република Албания Д-р Антон Панчев През 2016 г. в град Скопие, Република Македония, е публикуван Том 4 от поредицата сборници на албански език, в които са представени документи от архивите...

Прочети повече

Антонова, Л. Документи на езика на с. Бобощица, Корчанско (Р Албания)

Документи на езика на с. Бобощица, Корчанско (Р Албания) Доц. д-р Лучия Антонова-Василева „…по частен ред с радост узнах, че многоуважаемият проф. Андре Мазон… е бил в селото Бобощица… С нетърпение ще чакаме проф. Мазон да публикува намерените материали…” (Милетич 1933, 30) С тези думи Л. Милетич завършва...

Прочети повече

Актуално

Кръглата маса „Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването“ в медиите

itdepоктомври 28, 2024

Медийно отразяване на кръгла маса „ Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването.“ Проведена на 17.10.2024 г. , Кюстендил БТА: Има още много какво да се желае по отношение на правата и интересите на българските общности...

Прочети повече

Кръгла маса „Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. Кодът на оцеляването“

itdepавгуст 4, 2023

На 17 октомври 2024 г. в град Кюстендил ще се проведе кръгла маса „Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. Кодът на оцеляването.“ Събитието ще се проведе в Хотел „Стримон Гардън“, kонферентна зала: „Кюстендил“, етаж 5 със следната програма:...

Прочети повече

Договори Документи - Турция

НЬОЙСКИ МИРЕН ДОГОВОР 1919 г.

НЬОЙСКИ МИРЕН ДОГОВОР 1919 – договор между България и страните от Антантата, с който България излиза от Първата световна война. Подписан е на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен от министър-председателя Александър Стамболийски. От Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Кралството на сърби, хървати и словенци, Сиам и Чехословакия. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г. Влиза в сила на 9 август 1920 г. Един от най-тежките договори в българската история, наложен на България...

Договори

Цариградски договор

На 16 септември (29 септември ) 1913 г. се подписва мирен договор между България и Османската империя, с който се урежда границата между двете държави след Междусъюзническата война. Съгласно клаузите му България губи Одринско, но запазва излаза на Егейско море между реките Марица и Места.

Договори

Букурещки договор

На 28 юли (10 август нов стил) 1913 г. след края на Междусъюзническата война се сключва Букурещки мирен договор, съгласно който България отстъпва на Румъния, Сърбия и Гърция територии с българско население.

Договори

Санстефански мирен договор

19 февруари (3 март ) 1878 г. – подписва се мирен договор в Сан-Стефано (дн. Йешилкьой) между Русия и Османската империя, който слага край на войната между тях и спомага за началото на Третата българска държава.

Документи

Актуално

Изследвания

Албания

Гърция

Косово

Македония

Румъния

Турция