Тодор Алекандров Попорушев (4 март 1881, Ново село, Щипско – 31 авг. 1924, Сугарево, Мелнишко)
Роден в семейството на българския учител и църковен деец Александър Попорушев. Учи в Щип, Радовиш и в педагогическото училище в Скопие. При завършването директорът Христо Матов го привлича в редиците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (тогава Българаски македоно-одрински революционни комитети) (1898). Учителства в с. Виница след избухналата афера, по-късно и в Кратово, откъде където прокарва канали на Организацията за Крива Паланка, Куманово, Свети Никола, Велес и Щип, и в Кочани. Арестуван е и осъден на 5 години затвор, заради открити шифровани писма и Правилник за четите (1903). След 13 месеца е освободен, тъй като попада в амнистията, издействана от българското правителство за българските политически затворници. Завръща се в Щип и работи като главен учител в местното ІІ класно училище. С Мише Развигоров, Тодор Лазаров и Ефрем Чучков разгръщат широка агитаторска дейност, подкрепена с четнически действия. Делегат е от Щипския район на Първия скопски окръжен конгрес (1905). Избран е за ръководител на Скопския революционен окръг (1906), а по-късно и секретар на Привременното бюро. През 1907 г. учителства в Бургас, поради боледуване, но в края на годината е извикан от Хр. Матов след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов, за да поеме ръководни организационни функции. Взима участие в Кюстендилския конгрес през 1908 г., а след младотурския преврат като ревизор на училищата в Македония подпомага укриването на оръжието при безоръжителната акция, проведена от турските власти. Избран е за член на ЦК на ВМОРО заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев (1911). Финансира издаването на в. „Вардар” с редактор Данаил Крапчев. Организира атентатите в Щип и Кочани, след които е обявена Балканската война. Командва чета на Македоно-одринското опълчение, с която навлиза в Кукуш и предава града на настъпващите български войски. Организира селската милиция в района и извършва два атентата в Солун. Стои в основата на Валандовската акция (1915). През Първата световна война действа като военен съветник към ХI македонска дивизия. Подпомага издаването на в. „Родина“ и „Македония в образи“. След края на войната възстановява революционната организация под името Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Арестуван е с ген. Протогеров и други лица по нареждане на управляващите от правителството на Александър Стамболийски. Подкрепя Деветоюнския преврат от 1923 г. От негово име е подписан Майският манифест (1924), с който ВМРО се съгласява за съвместно действие с прокомунистически македонски формации и дейци на Балканите с подкрепата на СССР. Макар да не слага своя подпис, изпада в изолация от свои съмишленици. Жертва е на заговор, изпълнен на 31 август 1924 г.
Роден в семейството на видния просветен деец Петър Сарафов. Учи в Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” и Военното училище в София. Служи в 15-ти пехотен Ломски полк в Белоградчик (1893) и 1-ви пехотен Софийски полк (1895). Взима участие в Четническата акция на Върховния македонски комитет, с чета от 65 души превзема Мелник (1895). След неуспеха ѝ заминава за Санкт Петербург, където е слушател в генералщабната академия. Завръща се в България и е назначен в 5-ти пехотен Дунавски полк с гарнизон в Русе. Членува в Българските освободителни братства, председател е на Върховния македоно-одрински комитет (1899–1901). Под ръководстовто му се създават дружества на Македоно-одринската организация в Германия, Австро-Унгария, Русия и др. Пласира облигации от „Македоно-одринския патриотичен заем”, с които е закупено оръжие за революционното дело в Македония и Одринско. Арестуван е за подбудителство за убийството на румънския журналист Михайляну и е отстранен от лидерството на Върховния комитет. Обикаля Виена, Париж, Берлин, Женева, Будапеща и други европейски градове с цел събиране на средства за освободителното дело. Предава 10 000 лв. на Орце Попйорданов, с които гемиджиите осъществяват Солунските атентати, подпомага Симеон Радев за издаването на вестник в Париж. След завръщането си в България навлиза с чета от 40 български офицери в Македония (1903). Увзима участие в Смилевския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (тогава Тайна македоно-одринска революционна организация). Член е на Генералния щаб на Битолския окръг, заедно с Дамян Груев и Анастас Лозанчев по време на Илинденско-Преображенското въстание. Води сражения в Битолско, Демирхисарско и Охридско. След потушаването на въстанието обикаля с чета Македония. Заедно с Михаил Герджиков популяризират каузата на македонските и тракийските българи в Западна Европа. След завръщането си се включва в борбата със сръбската и гръцката военна пропаганда в Македония. Участва в Рилския общ конгрес на ВМОРО (1906). На 28 ноември 1907 г. е застрелян на прага на дома си заедно с Иван Гарванов от Тодор Паница.
Учи в Смилево и Ресен, в Битолската класическа гимназия и Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Заминава с други ученици за Белград и учи „Великата школа“, благодарение на сръбското културно дружество „Свети Сава”. След като разкрива стремежите на сръбската пропаганда прекъсва обучението си и заминава за София. Следва история във Висшето училище (дн. Софийския университет „Св. Климент Охридски“). Арестуван е по подозрение за участие в убийството на министър Христо Белчев (1891) и изключен и от Висшето училище. Завръща се в Битоля и сформира учителски съюз с революционни цели. Назначен е от Българската екзархия като учител в с. Смилево, а след това в Прилеп (1892–1893). Установява се в Солун и работи в печатницата на Коне Самарджиев. Заедно с Иван Хаджиниколов, Антон Димитров, Христо Батанджиев, д-р Христо Татарчев и Петър Попарсов основават Вътрешната македоно-одринска революционна организация (тогава Македонска революционна организация) в Солун (1893). Учителства с Гоце Делчев в Щип (1894–1895) и създават първите комитети на революционната организация. Назначен е от Екзархията за училищен инспектор в Солун (1895–1897). Интерениран е от османските власти в Битоля, където работи като учител и спомага за активизирането на дейността на окръжния комитет на БМОРК (1898). След избухването на Попставревата афера е арестуван и заточен в Подрум кале в Мала Азия. След получената амнистия председателства Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг, на който е гласуван планът за предстоящото въстание. По време на Илинденско-Преображенското въстание е член на Генералния щаб, заедно с Анастас Лозанчев и Борис Сарафов (1903). Ръководител е на Прилепския окръжен подвижен конгрес (1904). На заседанията му се възлага борбата със сръбската пропаганда в Поречието. Пленен е от просръбския войвода Мицко Кръстев и освободен след преговори (1904). Председателства Скопския (1905) и Рилския общ конгрес на ВМОРО (1906). На 23 декември 1906 г., на път за София в подножието на връг Петлец, загива след сражение с турския аскер.
Деец на македонското освободително движение. Завършва архитектура във Виена (1902) и се завръща в България, където участва в множество проекти, свързани с изграждането на училища, банкови и застрахователии сгради, акционерни дружества и др. Включва се в македонското освободително движение през 1913 г, когато заедно с други бежанци подписва меморандум до Великите сили с искане Македония да бъде присъединена към България. След Първата световна война е избран за председател на Костурското благотворително братство и участва активно в конгресите и съборите на македонската емиграция. Сред учредителите е на Македонската федеративна емигрантска организация. През 1921 г. участва в Женева на Петия конгрес на дружествата на ОН и на Първия конгрес на Международното бюро за правата на народите. По време на международната конференция, организирана от Лигата за потиснатите народи през 1922 г. в Лондон, апелира за създаване на независима Македония и за балканска федерация. Убит е вследствие на междуособиците между теченията в македонското революционно движение.
Деец на македоно-одринското революционно движение. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, но е изключен за участие в революционен кръжок и завършва гимназия в Пловдив (1885). Участва в Съединението и в Сръбско-българската война (1885). Ранен е в сражение при Пирот и е награден с орден „За храброст“. Учителства в Родопите и Пловдивско. Следва литература в Софийския университет (1890–1892), но го напуска и става коректор в българската печатница на Коне Самарджиев в Солун. Като учител в Прилеп заедно с Даме Груев поставя основите на организираното революционно движение в града. Учителства в Скопие и Битоля и е сред основателите на местните революционни комитети. Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО (1896). Избран е за член на ЦК на ВМОРО (1898). Осъден е на 101 години затвор във връзка със Солунската афера и заточен в крепостта Подрум кале, Мала Азия. След амнистирането му (1902) е екстерниран в България. Участва във Илинденско-Преображенското въстание с чета в района на Прилеп. На Прилепския окръжен конгрес (1904) представя проект за нов устав на организацията. Като делегат на Рилския конгрес на ВМОРО (1905) е избран за член на ЦК. След Младотурската революция (1908), въпреки че я посреща с недоверие, заминава за Солун. Участва в издаването на сп. „Културно единство“, и е редактор на в. „Конституционна заря“. През 1910–1911 г. е екзархийски училищен инспектор на българските училища в Солунско. Поради заболяване, в края на 1911 г. заминава на лечение в София. На път за родния си край попада на турска засада и е убит. Погребан е в двора на черквата в с. Фариш, Тиквешко.
Деец на македонското освободително движение, първи председател на ВМОРО, общественик, лекар. Първоначално учи в родния си град. Завършва прогимназия в Брацигово. Продължава гимназиалното си образование в Пловдив. Участва в движението за Съединението, а след обявяването на Сръбско-българската война се записва като доброволец ученическия легион. Следва медицина в Цюрих и Берлин, където се дипломира (1892). През с.г. е назначен за лекар в Солунската българска мъжка гимназия. На 23 октомври 1893 г. е сред шестимата учредители на ВМОРО и неин пръв председател. Ръководи организацията до 1901 г., когато е арестуван и осъден на 5 години затвор в Подрум кале. След амнистирането му (1902) пристига в България, за да изпълни функциите си на задграничен представител. Подкрепя решението за въстание на Солунския конгрес (януари 1903). Ръководи Благодетелното дружество за подпомагане на пострадалите от турския режим в Македония и Одринско. Участва като делегат в Кюстендилския конгрес на ВМОРО, а също и при учредяването на Съюза на българските конституционни клубове в Солун. През Първата световна война е назначен за началник на военновременна болница. Включва се в братствената организация, ръководена от Изпълнителния комитет. През 1920 г. е сред инициаторите за учредяване на Македонска федеративна емигрантска организация. Участва през януари 1923 г. в обединителния конгрес на македонската емиграция в България. Разочарован от подновените междуособици между дейците, напуска България със съпругата си и заминава за Торино, където практикува лекарската си професия. Автор е на спомени, отнасящи се за създаването и първите прояви на ВМОРО.
Публицист, писател, учител, общественик, изследовател и участник в националноосвободителното движение. Завършва основно образование в родния си град и учи в Солунската българска мъжка гимназия. Следва в Духовната семинария в Киев и право в Московския университет. Гимназиален учител в София (1891–1894) и секретар на проф. Ив. Шишманов при редактирането на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Систематизира ръкописната сбирка на библиотеката в Рилския манастир (1900). Учител, директор и училищен инспектор в Македония (1904–1909), секретар на Одринската митрополия. Редактор на в. „Отечество“ – печатен орган на СБКК, на екзархийския в. ,,Вести“, в. „Пряпорец“ и някои списания. Охридски окръжен управител (1918). Инспектор в духовния отдел на Министерството на външните работи и изповеданията(1921–1927). Сред създателите е на Младата македонска книжовна дружина (1892) и е сътрудник на печатния ѝ орган „Лоза“. Един от учредителите на Македонския комитет, върху чиято основа се изгражда ВМОК. На Рилския конгрес на ВМОРО (1905) е избран за легален член на ЦК. След Първата световна война е избиран многократно за председател на Охридското братство, за член на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации, учредител е на Македонския научен институт. Сред ръководителите е на масонското движение. Публикува множество статии в печата, рецензии, отзиви, пътеписи, разкази за деца, исторически студии и др.
Деец на македоно-одринското движение. Учи в Дупница. След военната си служба е писар в адвокатска кантора. По-късно директор на местния затвор. Участва в Четническата акция (1895) и в дейността на Македоно-одринското дружество в Дупница. Дружи с Димо Хаджидимов, който го увлича социлистическките идеи. Гоце Делчев го включва в организацията. През 1901 г. предвожда агитационна чета. По-късно организира с Христо Чернопеев пленяването на американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун с цел набавяне на средства за организацията. Противопоставя се на четите на ВМОК и на решенията на Солунския конгрес на ВМОРО (1903) за повсеместно въстание. Но с четата си участва в Илинденско-Преображенското въстание. На Първия конгрес на Серския революционен окръг (1905) е избран за член на Окръжния комитет. На Рилския конгрес ВМОРО (1905) е представител на Серски окръг. По негово внушение са екзекутирани известните дейци Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев. Взима участие в Младотурската революция (1908) и нейната защита. Учредител е на Народната федеративна партия (Българска секция) в Солун. Съществуват свидетелства за негово сътрудничество с турските власти. Проявява инициативи за подобряване на бита и културно-просветния живот на населението. След провала на младотурците се оттегля от активна революционна дейност. По време на Балканската война оказва съдействие на българското командване, участва с четата си в освобождението на Пиринския край и придружава българските принцове при посещението им в Македония. Става жертва на заговор, организиран от идейните му противници близо до с. Пирин. Погребан е близо до Роженския манастир.
Деец на националноосвободителното движение на македонските българи, учител, училищен инспектор, журналист, преводач. Син на Григор Пърличев. Завършва Солунската българска мъжка гимназия (1894), където става член на таен ученически революционен кръжок и основател на ученическия съюз. Участва в четническата акция на ВМОК (1895). Учителства във Воден и работи по изграждането на ВМОРО. На Солунския конгрес на организацията (1896) е представител на Воденския революционен окръг. По нареждане на Дамян Груев става учител в Прилеп (1901). Избран е за член на ЦК на ВМОРО и предприема обиколка с четата на Методи Патчев. През 1902 г. следва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и е секретар на Задграничното представителство на ВМОРО. По-късно отново изпълнява тези функции и във ВМРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в отряда на Христо Чернопеев. През 1909–1913 г. е учител в Солун и е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове и негов секретар. През 1921 г. е временен, а от 1925 г. – постоянен задграничен представител на ВМРО. Участва в създаването на различни обществени формации и членува в Масонската ложа „Светлина“. Сътрудничи с публикации на много периодични издания, свързани с Македония. Член-основател е на Македонския научен институт. Принуден е от политическите си противници от крилото на Ив. Михайлов да се оттегли от организационна дейиост във ВМРО (1931). През годините на Втората световна война е директор на Музея на старините в Охрид. Автор на книги за сръбския режим в Македония (1912–1915), за градовете Пирот, Ниш, Враня, Зайчар и др.
Виден деец на македоно-одринското революционно движение. Учи в Солунската българска мъжка гимназия. Под влияние на сръбски емисари става стипендиант на дружество „Свети Сава“ в Белградската висша школа. Разочарован от действията на сръбската пропаганда, я напуска и завършва литература във Висшето училище в София (дн. СУ „Св. Климент Охридски“) (1892). Учредител и деен член на дружеството „Млада македонска книжовна дружина”, редактор на печатния му орган сп. „Лоза“ (1892). Учител в Солунската българска мъжка гимназия, става един от създателите на ВМОРО (1893). Автор е на първия ѝ устав (който за съжаление не е запазен), основан на устава на БРЦК отпреди Освобождението (1878). По поръка на организацията издава книгата „Стамболовщината в Македония и нейните представители“ (1894), в която се противопоставя на централизацията на църковно-училищното дело. Учителства във Велес и Прилеп. Участва в Солунския конгрес на организацията (1896). По време на Винишката афера (1897) като главен учител в Щип е арестуван и осъден на 101 години затвор. Заточеник е в Подрум кале, Мала Азия, до помилването му през 1902 г. След Илинденско-Преображенското въстание се ориентира към т.нар. „левица“ в освободителното движение. На Рилския конгрес на ВМОРО (1905) е избран за задграничен представител на организацията в София. След Младотурската революция (1908) се завръща в Македония и е учител в Педагогическото училище в Скопие. След Балканските войни се установява окончателно в България и дълги години е учител в с. Костенец, Софийско. Включва се в дейността на Временното представителство на обединената бивша ВМРО (1919). Впоследствие се оттегля от политическа дейност, но поддържа контакти с дейци на македонското движение.