БЪЛГАРСКО ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО-ФОНДАЦИЯ НА ПРАВОСЛАВНИТЕ ЦЪРКВИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ В ИСТАНБУЛ- организация на българската общност в Истанбул
На 31 май 1949 г. е приет закон № 5404, съгласно който управлението на религиозните институти на малцинствата в Турция е възложено не на еднолични управители, а на настоятелства, избрани от съответните религиозни общини. Без да е призната официално за малцинство, българската общност също трябва да изпълни закона. Според този закон вакъфите (църкви, училища, болници и др.), принадлежащи на вероизповедните общини, се управляват от колективни тела, избирани от общините. На турска територия настоятелствата на вероизповедните общини може да се избират само от турски граждани от едно или друго вероизповедание. Законът е приет на 31 май 1949 г. и обнародван на 4 юни 1949 г. Няма никакво официално нареждане от оторизиран държавен орган да се извърши такъв избор, а само е упражнен полицейски натиск. След вдигане на схизмата 1945 г.турската държава признава за юридически лица само църковните настоятелства, т.е. отделни църкви, които в имуществено отношение се представляват от църковни настоятелства. Техният състав се одобрява от местните власти. Във финансово отношение те се самоиздържат. Приходите им трябва да бъдат от членски вноски, от доброволни помощи, от продажба на свещи, от такси за извършени църковни треби и от наеми от собствени имоти – подарени или завещани на църквата от благодетели. Според турските закони енорийските свещеници не могат да се избират за председатели на църковни настоятелства.
По силата на този закон през 1950 г. българите турски граждани също избират църковно настоятелство, което да управлява църковните дела и на което е обещано да му бъдат върнати една част от екзархийските имоти. Ръководството на фондацията се осъществява от Управителен съвет, който се избира от общността. Съставът на църковното настоятелство не е нормативно определен, но по традиция е от 7 човека, които избират председател. Съгласно местното законодателство след съответната регистрация в Областната дирекция на фондациите, ръководството се явява легитимният представител на общността и е носител на правата на владение и ползване на нейните имоти. Като изборен орган на общността църковното настоятелство управлява църковните дела, стопанисва и поддържа културно-историческите паметници и имоти, осъществява връзките с официалните турски власти, Вселенската патриаршия и Българската православна църква, ръководи културния и социален живот.
Изискването за избиране само на турски поданици е ново условие на турските власти, чрез което те посочват настоятелството като управляващо екзархийските имоти и не признават правата на българската държава. На практика с избора на църковно настоятелство, съставено само от турски граждани, е направен опит да се раздели българската колония, като се прекъснат връзките й с България и със Св. синод.
Същевременно на 28 април 1953 г. българското Църковно настоятелство е признато от турските власти за юридическа личност с право да управлява имотите на Българската църковна община.
През 1975 г. се регистрира и Фондацията на българските православни църкви на Българската екзархия в Истанбул и по този начин е признато тяхното съществуване като управител на български имоти. Управителният съвет – Църковното настоятелство, се превръща в основен организационен център на българската общност в Истанбул.
През юни 1996 г. българската общност е официално призната от турските власти.
