Българската болница „ Евлоги Георгиев” в Цариград е построена по идея на д-р Георги Вълкович, дипломатически представител в Цариград. През 1892 г. българското правителство отпуска известна сума за нейното построяване, но реализирането на проекта се отлага. Идеята за създаване на българска болница в Цариград се подема три години по-късно от Българско благодетелно братство „ Йосиф I”, което е основано по повод 25-годишнината от учредяването на Българската екзархия.То е част от епитропството при българската църква „ Св. Стефан”.Приет е устав, според който целта на организацията е „ да подпомага бедни и болни българи”, „ да се грижи за основаване на една българска болница в Цариград”. Големия благодетел и мецанат Евлоги Георгиев, който по това време е в Букурещ научава за инициативата и решава да построи здравното заведение изцяло със свои средства.Това кара настоятелството на братството цариградската болница да носи „ на вечни времена” неговото име. След смъртта му Иван Евстатиев Гешов допълва сумата за довършване на зданието и за вътрешното обзавеждане на болницата сн.1 Наред с това са събирани и други средства. Кампанията се превръща в общонационално дело, в което се включват както българите, живеещи в пределите на Османската империя, така и тези от Княжество България и от българските общности в Русия и Европа. Колективни дарения в полза на болницата правят българските митрополии и общини в Македония и Одринска Тракия, еснафите в Цариград.
През 1895 г. Благодетелното братство закупува със свои средства място ок.10 дка. Парцелът се намира в квартал „ Шишли” и е в съседство с Българската духовна семинария. По искане на Екзарх Йосиф и със султански ферман от 12 юли 1896 г. започва строителството на болницата, по проект на немския архитект Дейнингер. Строежът продължава три години, до 1899 г. и за него са изразходвани 400 хил. лева. Българската болница „ Евлоги Георгиев” има впечатляваща архитектура във византийски стил. Тя се състои от три отделни здания – болнично, домакинско и инфекциозно. Главната болнична сграда е солидна постройка на 2 етажа със стационар и малко отделение за приходящо болни (амбулатория) . Болницата има и аптека. Разпределението на помещенията, светлите стаи, терасите, наличието на сервизни помещения и дезинфекционната пещ я превръщат в хигиенично и добре уредено здравно заведение.Разполага и с съвременна медицинска апаратура, с парно, осветление, а от 1904 г., когато е завършен водопроводът, с течаща питейна вода. В болничната сграда е отделено място за параклис. В централното фоайе е поставен мраморен бюст на Евлогий Георгиев и маслени портрети на екзарх Йосиф и на Иван Евстатиев Гешов. Сградата е завършена през 1900 г. На 10 декември 1901 г. болницата е осветена от екзарх Йосиф. Официалното откриване става на 25 април 1902 г.
Основната цел на Българската болница в Цариград е да лекува безплатно бедни българи. Според Правилника за дейността й право на безплатно лечение имат всички българи и български поданици, които представят свидетелство за бедност, издадено от Българското агентство в Цариград, Екзархията, настоятелството на църквата „ Св. Стефан”, българските митрополии и общини, еснафите. На практика обаче управата на болницата не отказва лечение на бедни българи, дори ако нямат свидетелства за бедност. Безплатно са лекувани и учениците от Българската семинария в Цариград.
Промените, настъпили в резултат на Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война ( 1915-1918 г.) значително затрудняват дейността на здравното заведение и лечението на българите в него. Многолюдната някога българска колония в Цариград драстично намалява. През 1935 г. управлението на болницата минава към Дирекцията за опазване на общественото здраве към Министерство на вътрешните работи и народното здраве на Турция, а фондът за поддържане на болницата е предаден към Министерство на външните работи и на изповеданията. С постановление на МС от 1921 г. се затвърждава статутът на Цариградската болница като „ културен и национален институт на българската държава”, а България поема отговорността за нейната издръжка, но това не е съгласувано с турските власти.
Поради неуредения правен статут на болницата след Първата световна война тя става подчинена в административно и санитарно отношение на турските санитарни власти. През 1988 г. болницата е завзета от турските власти в отговор на извършения възродителен процес в България. И до наши дни нейния статут е обект на българо- турските дипломатически отношения.
Източници:
Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913), Издателство: Гутенберг, 2009 г.
Българската болница „Евлоги Георгиев“ в Цариград. Дарителите. -София, 2015
ББ
