БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЙСКА ФОНДАЦИЯ (1936)- организация на българската общност в Истанбул
На 15 юли 1935 г. в Турция е приет Законът за вакъфите. Една от съществените цели на този закон е да се поставят под контрол християнските и други нетурски учреждения. За вакъф са обявени всички религиозни институти, благотворителни дружества, фондации и други организации с хуманитарна цел. Разделени са на две категории: 1. овладени, управлявани от Главната дирекция на вакъфите, и 2. придадени, предоставени за управление на специални управители, но под контрола на същата дирекция. Към втората категория се отнасят и имотите на етническите и верските малцинства. Законът не допуска да се разполага с имотите, ако те не са декларирани в съответния срок. Нещо повече, недекларирането води до обявяването им за безстопанствени.
Макар че българската държава години наред плаща вакъфски данък в размер на 300 т. лири годишно, през 1936 г., с цел запазване на екзархийските имоти, епископ Климент- екзархийски заместник в Истанбул, подава декларация и ги декларира като вакъфски, за да използва може би последната възможност за уреждане на тяхната правособственост, въпреки всичките ограничения и тежести. От този момент фактическото стопанисване на бившите екзархийски имоти се осъществява от регистрираната по турското законодателство през 1936 г. Фондация на Православната църква на Българската екзархия. На нейно име тогава са регистрирани българските имоти в Цариград, Одрин и Лозенград. По същество те са „вакъфски“ и според турското законодателство формално принадлежат на хазната на Турция, като са предоставени на съответния вакъф (фондация) за владение и ползване. Фондацията няма писмен устав, учредителен акт и списък на членския състав. Такава е единствената възможност тогава и според становището на специално създадената комисия начело с д-р Константин М. Сарафов, пълномощен министър, директор на вероизповеданията при Министерство на външните работи и на изповеданията. Според негова докладната записка до министъра на външните работи Георги Кьосеиванов от 31 октомври 1935 г. посочените по-горе имоти могат да се обособят в следните групи:
1. Имоти, закупени от Екзархията със субсидии на българската държава на името на екзарх Йосиф І в Цариград и Одрин – 8 бр.
2. Придобити от Екзархията имоти, за които има издаден султански ферман и които по отношение на правовладението им са редовни, в Цариград, Одрин и Лозенград – 9 бр.
3. Притежавани от Екзархията други имоти в Цариград, Одрин и Лозенград – 7 бр.
4. Имоти, владени или експлоатирани от Митрополията в Одрин, за които няма сведения за придобиването на собственост и които минават като „вакъфи“ на Митрополията и църквите – 7 бр.
Или общо 31 имота в Турция. Общата стойност само на тези в Цариград е определена на 220–250 000 т. лири или около 16–17 млн. лева.
Комисията предлага да се декларират всички имоти с неуредено положение пред Вакъфското управление, за да се осигури владението им поне до съществуването на българските църковни общини в Турция, както предвижда чл. 10 на Закона за вакъфите. В по- късни дипломатически документи не бяха открити повече сведения за дейността на фондацията.