БЪЛГАРО-ТУРСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРЕГОВОРИ – 1980 г. – преговори между България и Турция за екзархийските имоти
Съгласно договореност между министър П. Младенов- български външен министър и турския външен министър Еркмен в София (от 27 до 31 октомври 1980 г.) се провежда нов кръг от преговори по въпроса за собствеността на българските екзархийски имоти и взаимните претенции от имуществен и финансов характер. Преговорите се предхождат от консултации с български специалисти, доколко т.нар. екзархийски имоти принадлежат на църквата или държавата. Налага се мнението, че единственият легитимен преговарящ за тях е българската държава. Така се появява терминът „културно исторически паметници“ и за първи път се водят официални преговори за тях. С термина „български културно-исторически паметници в Турция“ в българската дипломатическа практика започват да се означават тези архитектурни и духовни паметници, и други недвижими имоти на територията на Турция, които са свързани с учредяването и дейността на Българската екзархия и са придобити и използвани от нея за обслужване на религиозни, просветни и културни нужди на българското население в бившата Османска империя. Българската делегация настоява турската страна да признае правото на собственост на България върху онези имоти, които представляват културно-исторически паметници.
В тези преговори много ясно проличават различията между двете страни. Тезата на българската страна е, че въпросът с екзархийските имоти трябва да се решава отделно от другите претенции, тъй като те неоснователно са обявени за собственост на турската хазна. Турската страна ги разглежда обаче като част от имуществените и финансови претенции на българската държава.
Българските искания предизвикват насрещни турски претенции. Турската страна иска прилагане принципа на реципрочност и започва да говори за наличието на турски културни паметници в България, което е нов проблем в отношенията между двете страни. В хода на разговорите ясно се очертава турската позиция – България не може да претендира за собственост върху екзархийски имоти, които са предназначени само за религиозни и други потребности на българската колония в Цариград, при условие, че същата може да се грижи за тях и да ги поддържа. Дори се споменава за възможността за учредяване на някаква музейна експозиция. През април 1981 г. се провежда втори кръг от преговорите, но до някакъв напредък не се стига.
Източници:
АМВнР, оп.37 а, а.е. 313 ; оп.38, а.е. 2635; оп.53-4, а.е. 182
ББ