ЗАКОН ЗА ВАКЪВСКИТЕ ИМОТИ – 1936 г.- закон който определя правилата за имотите в Р Турция
На 15 юли 1935 г. е приет закона за вакъфските имоти. Една от съществените негови цели е да се поставят под контрол християнските и други нетурски учреждения.Съгласно този закон, имотите, които принадлежат на турската хазна се разделят на три групи
- Имоти, принадлежащи на турското население – Мазбут вакъф – които се управляват от Генералната дирекция на вакъфите и имат документално определен статут –вакъф сенеди. Това са преди всичко наследенитеот Османската империя вакъфи или т.н.стари вакъфи.
- Имоти, принадлежащи на отделни, нетурски общности на територията на Турция, или т.н. „ присъединени фондации”,” мюлхак вакъф”, които се управляват от самите общности, но нямат документално определен статут” вакъф сенеди”./ Такъв е случая с българските екзархийски имоти, които през 1936 г. са регистрирани от епископ Климент като „ Българска екзархийска фондация”. В нея влизат около 58 имота в Одрин, Лозенград и Истамбул.
- Имоти, принадлежащи на новосъздадени фондации, или т.н. „ нови вакъфи”. Те също имат документално потвърден статут „ вакъф сенеди” и се управляват от Генералната дирекция на вакъфите.
Според действащото турско законодателство в областта на вакъфските имоти ( фондации) единствено присъединените фондации( каквато е българската ) нямат документално определен статут, което ги прави нестабилни и постоянно изложени на риск от ликвидация или отнемане в полза на турската държава. Те се управляват от съответната общност под контрола на Генералната дирекция на вакъфите и съществуването на имотите е неразделно свързано със съществуването на общността.
Източници: АМВнР, оп.23а, а.е.11, л161 ,л.189 ; Бужашка, Б. Източнотракийският въпрос в българо-турските дипломатически отношения 1913-2016 г. С., 2017 г.
ББ