ДОКЛАД „ БАШЕВ“ (1964) – доклад на министъра на външните работи на Р България относно откритите въпроси между Р България и Р Турция
От края на 1963 г. изострянето на отношенията между Турция и Гърция оказват все по-силно влияние на българо-турските отношения. Постигнатото през лятото на същата година уреждане на спорните проблеми между България и Гърция пораждат безпокойство сред турските политици, но и окуражават българското партийно и държавно ръководство, че проблемите с Турция също могат да се решат. На евентуални благоприятни преговори българската страна разчита не само да се разрешат назрелите за решаване висящи въпроси, но и да се постигнат политически резултати, които да бъдат крачка към разведряване на политическата атмосфера на Балканите. В доклад от министъра на външните работи Иван Башев до ЦК на БКП от 17 октомври 1964 г. за първи път се разработват механизмите, по които трябва да се осъществи доброволното изселване на българските турци, но обвързано с контрапретенции Турция да изплати за имотите на българите, изселени насилствено след 1914 г., и за имотите на Българската екзархия. Акцент на спогодбата е възможността за изселване на турците от България с позоваване на Конвенцията за установяване от 1925 г., според която „договарящите страни приемат, че няма да се прави никаква пречка на доброволното изселване на турците от България и на българите от Турция“.
- В доклада се препоръчва, независимо от възможни затруднения (главно от икономически характер), да се разреши на всички, които желаят, да се изселят. По повод възможността за претенция за оставените след Балканската война двувластни имоти са посочени и точни стойности на турските и българските претенции. Турските претенции за двувластните имоти възлизат на 19 500 000 лв. или 372 000 щатски долари. Към тях трябва да се прибавят запорираните в ДСК суми на изселилите се през периода 1950–1951 г. – 337 308 щатски долара, и стойността на неликвидирани недвижими имущества, изразени в пазарни цени от 1951 г. за 3 милиарда лева или към 1963 г. – 10 300 000 долара. Общо турските вземания по тези изчисления към 1 януари 1963 г. възлизат на 11 017 138 щатски долара. Според Башев, срещу финансовите претенции на турската страна България може да противопостави следните български претенции:
изоставени имоти на насилствено изселени българи от Мала Азия през 1914 г., възлизащи на 200 000 000 лв.; - некомпенсирани двувластни имоти на българското гранично население на стойност 182 000 000 лв.;
- недвижими български държавни имоти от новите земи, на които са настанени турци, дошли от Турция след Балканската война, на стойност 150 000 000 лв.;
- имоти, собственост на Българската екзархия (някои заграбени вече от турските власти), с пазарна цена на стойност 75 000 000 турски лири или 8 300 000 щатски долара;
- имоти на изселили се българи от Турция след 1925 г. (след подписване на Конвенцията за установяване), стойността на които не е установена.
При съпоставяне на българските и турските претенции се получава салдо от 7 500 000 щатски долара в полза на България. Разбира се, тези изчисления са предварителни и ориентировъчни. В цитирания доклад има обосновка и за възможна българска позиция по Анкарските споразумения и по-конкретно на Конвенцията за установяване и на Протокола към Договора за приятелство между България и Турция, сключени през 1925 г., на които се основават турските претенции. Според Башев тези два документа нито в отделни свои разпореждания, нито като цяло могат да се разглеждат независимо и откъснато от Договора за приятелство. Турското правителство обаче след Втората световна война не се съобразява с него. В същото време участието в НАТО, СЕНТО и други военни съюзи изпразва Договора от съдържание. Башев предлага да се денонсират споразуменията в договорния пакет от 1925 г. и да се заменят с нови, отговарящи на дълбоко променените следвоенни геополитически реалности.
Наличната дипломатическа документация разкрива усилията на много български институции да решат въпроса с обезщетяването на тракийските бежанци при липсата на първични документи за собственост, а само на сведения, съхранявани в няколко министерства и институции. Материалът на Иван Башев всъщност е изработен на базата на техните оценки като финансови изражения. Като оценяват като слабост на българската страна липсата на документи, част от експертите прибавят и чисто морални аргументи в полза на българските претенции. За първи път се прави предложение насилственото изгонване на тракийските българи да бъде аргумент за искане за компенсиране на техните движими имоти. За основен критерий по предявяването те вземат факта на изселването и по такъв начин го извеждат извън действието, силата и задълженията на нашата страна по Протокола. Като изтъкват, че изселването представлява акт, предизвикан от доброволно предвидена и уредена процедура за преселване на определени компактни групи, размяна на населения между държави и др., те потвърждават една теза на юристите от 30-те години на ХХ в., че недвижимите и движими имоти на бежанците не са имоти на изселници по смисъла на § В от Протокола. Предложението е да се иска обезщетение в размер на около 2 милиарда лева по курса от 1935 г. за изоставените движими имоти, които не са отчетени в Цариградският договор и Протокола. Основанията произтичат от насилственото прогонване на българите от Източна Тракия и осигурената възможност на изселилите се от България мюсюлмани да ликвидират свободно своите недвижими имоти.
В някои от материалите се предлага да се предяви претенция за около 4 милиарда лева по курса от 1935 г. за нереализираните доходи на бежанците и лихвите за тях от изоставените им имоти в Източна Тракия през периода 5/18 октомври 1912 – 5/18 октомври 1925 г. Основание за тази претенция дава Цариградският договор, който предвижда завръщане на бежанците в Източна Тракия, но той не е изпълнен от Турция, която не допуска обратно нито един българин. За претенцията относно нереализираните доходи от изоставените имоти на бежанците юристите намират основание и по § З на Протокола, предвиждащ всички трудности, възникнали по неговото приложение, да бъдат предмет на дипломатически преговори между двете страни.
Някои известни юристи предлагат към Турция да се предяви още една претенция, свързана с обезбългаряването на Източна Тракия. Тя също може да бъде изразена в парична стойност или пък да бъде използвана като силен морален аргумент в подкрепа на другите български претенции. Става въпрос за избиването на една значителна част от българското население в Източна Тракия през 1913 г. и за разграбването на неговите движими и недвижими имоти от войските на Енвер паша и местните турски власти. Известно е, че само от линията Енос – Мидия до старата българска граница и при с. Ятаджик до р. Арда – Харманлийско са убити от турците около 13 000 бежанци, болшинството от които са членове на успелите да се спасят в България тракийски семейства. Ако към тази внушителна цифра се добавят и убийствата на българи в други райони, числото на убитите ще се увеличи значително. Няма сведения доколко тези аргументи са използвани в по-нататъшните преговори.
Източник:
ЦДА, ф.1Б, оп.6, а.е. 5657 ; АМВнР, оп. 61, а.е. 238 ; Бужашка, Б. Източнотракийският въпрос в българо-турските дипломатически отношения 1913 – 2016 г. С., 2017 г.
ББ