Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. – Кодът за оцеляването

Лондонски мирен договор (1913) – мирен договор между страните от Балканския съюз и Османската империя

На 30 май (по нов стил) 1913 г. в Лондон, в двореца „ Сейнт Джеймс“ е подписан мирен договор между страните от Балканския съюз (България, Гърция, Сърбия, Черна гора) и Османската империя, с който се слага край на Балканската война (1912-1913 г.). От българска страна договора е подписан от Стоян Данев , председател на Народното събрание на България. Условията на Лондонския договор, договорени с посредничеството на Централните сили и Антантата, са следните :

  • Османската империя отстъпва на съюзниците всичките си владения на запад от линията Енос (на Егейско море) – Мидия (на Черно море), без Албания (член 2).
  • Уреждането на границите и устройството на албанската държава се поверява на големите европейски държави – Великобритания, Франция, Русия, Германия, Австро-Унгария и Италия (чл. 3).
  • Османската империя се отказва от суверенитета си над остров Крит (чл. 4), който е присъединен към Гърция.
  • Решението за статута на егейските острови и полуостров Атон, окупирани от Гърция през войната, е предоставено на европейските сили (чл. 5).
  • Член 6 от договора излъчва международна комисия, която трябва да реши финансовите въпроси (уреждане на военните дългове и разпределянето на част от османския дълг между държавите, придобили бивши османски територии).

Споровете между съюзниците за подялбата на териториите са изострени и допълнително усложнени от великите сили още при преговорите. Лондонският мирен договор не определя териториалните придобивки за всяка една от държавите, което е предпоставка за конфликт при определянето на границите. Само два дни след подписването му, Сърбия и Гърция сключват таен договор, с който определят своя обща граница в Македония, накърнявайки силно българските национали интереси. Черна гора заема страната на Сърбия и Гърция. Балканският съюз се разпада, а към враждебните съседи се присъединява и Румъния, която предявява претенции за Южна Добруджа. Скоро след това започва Междусъюзническата война.

Литература:
Стателова, Ел. и др. История на българската дипломация 1879 – 1913 г. София: Фондация „Отворено общество“, 1994.; Марков, Г.. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912 – 1913 г., София: Наука и изкуство, 1989.
ББ