Лозански договор 1923 г. – мирен договор , подписан по време на Лозанската конференция, който анулира Севърския договор от 1920 г. между Османската империя и държавите победителки в Първата световна война и е в сила от 6 август 1924 г.
По силата на Лозанския договор(24 юли 1923) , Източна Тракия и гр. Смирна (днешен Измир) са присъдени на Турция. Черноморските проливи се демилитаризират и стават свободни за преминаване на търговски и военни кораби. Турция трябва да изплати дългове на османските народи.
До подписването на Лозанския договор се стига след война между Гърция и Турция. В хода на войната Турция изтласква гърците от Анадола и печели войната. В Лозана се свиква конференция и се стига до мирния договор, който се подписва от една страна от част от победителките в Първата световна война. САЩ не подписват този договор. С него се уреждат границите и териториите на Гърция и Турция. По силата на договора, сключен след края на Първата световна война, територията на Османската империя е намалена от 3 млн. кв. км до 780 000 кв. км.
В този договор има раздел, който е посветен на малцинствата. Текстовете са напълно в духа на Версайската система. Турция поема задължения по отношение на немюсюлманските малцинства на нейна територия – равенство пред закона, право на собственост и сдружаване, широк обем езикови права. Договорът е ратифициран от Турция на 23 август 1923 г. и всички останали подписали го до 16 юли 1924 г. Той влиза в сила на 6 август 1924 г., когато ратификационните инструменти са официално депозирани в Париж .
Източници: От Сан Стефано до Париж ( 1878 – 1947). Най важните договори за България. С., 2009 г.; Кесяков, Б. Принос към дипломатическата история на България ( 1878 – 1925), т. I,II,III. Приложение. Регистър на договорите, конвенциите, спогодбите, протоколите и други съглашения и дипломатически актове, подписани от България през времето 1926-1935 г. С., 1925- 1926, 1936 г. ; Генов, Г.П. Международни актове и договорите засягащи България. С обяснителни бележки и една карта на България и съседните страни. С., 1940 г.
ББ
