Конференция в Сан Ремо | Италия (1920)– международна среща за решаване съдбата на Османската империя след Първата световна война.
На конференция в Сан Ремо , (19–26 април 1920 г.) присъстват министър-председателите на Великобритания, Франция и Италия и представители на Япония , Гърция и Белгия .
Конференцията одобрява окончателната рамка на мирен договор с Турция, който по-късно е подписан в Севр, на 10 август 1920 г. Севрският договор премахва Османската империя, задължава Турция да се откаже от всички права над Арабска Азия и Северна Африка и предвижда независима Армения, за автономен Кюрдистан и гръцко присъствие в Източна Тракия и на анатолийското западно крайбрежие, както и гръцки контрол над Беломорските острови, командващи Дарданелите. Отхвърлен от новия турски националистически режим, Севрският договор е заменен през 1923 г. с Договора от Лозана , който отменя предишните съюзнически искания за кюрдска автономия и арменската независимост, но иначе признава настоящите граници на Турция. Конференцията обсъжда и въпроса за България.
Още с Ньойския договор победителите в Първата световна война нанасят тежки удари на България. След Букурещкия договор от 1913 г. от страната отново се откъсват територии, който изконно й принадлежат и за които по бойните полета са пролели кръвта си стотици хиляди нейни воини. Южна Добруджа пак се дава на Румъния, а Македония – на Сърбия и Гърция. Отнети са Западните покрайнини и Струмишко. Остава открит въпросът за Западна Тракия, между устията на реките Места и Марица, която с Букурещкия договор е призната за българска територия. Но според Ньойския договор тя вече няма да е българска. Според доклад на американските представители представен от полковник Хауз, границата в Добруджа трябва да се запази каквато е била преди Втората балканска война. България трябва да има за граница с Турция линията Мидия-Енос, а даже Мидия-Родосто. Според доклада съдбата на Македония трябва да се реши след извършването на безпристрастна анкета, като за база се вземе състоянието, определено в договора между България и Сърбия от 29 февруари 1912 г.
Вторият доклад е на специален американски комитет под председателството на Монро. Той в основни линии се повтаря с доклада на полк. Хауз, но се базира главно на статуквото, установено с Букурещкия договор. Това означава България да се откаже от Южна Добруджа и границата Мидия-Енос, но да запази Западна Тракия, Струмишко и Западните покрайнини.
Относно Македония се подкрепя идеята за безпристрастна комисия, като предлага тя да бъде създадена още на конференцията и неин председател да бъде полк. Хауз, с членове от Франция, Англия, Италия, Гърция, Сърбия и България. Лойд Джордж и Клемансо изказват мнение, че този въпрос трябва да се обмисли и затова се решава да бъде разгледан на следващи заседания на конференцията.
Спешно обаче американската делегация напуска Сан Ремо, защото президентът Уилсън има нужда от присъствието на нейните членове в САЩ. Така България остава без последния си и единствен защитник.
На конференцията в Сан Ремо се потвърждават решенията на Ньойския договор. Новото е, че на Гърция се дава Западна Тракия, но съществува чл. 48, според който България ще има транзитен коридор до своите пристанища, както и до Солун и Кавала.
Почти веднага след конференцията в Сан Ремо Франция изтегля своя корпус от Западна Тракия и предоставя управлението й на Гърция. Започва масова чистка на българския персонал в гарите и пристанищата. Българското население е подложено на репресии и е принудено да емигрира в България.
Останалите са насилени да сменят имената си, преименуват се селищата, закриват се българските училища и читалища, а българските свещеници са прогонени от черквите.
