КАРНЕГИЕВА АНКЕТА- (на английски: Carnegie Report) е популярното название на Доклада на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни (Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars), изготвен със средствата на Карнегиевата фондация за международен мир през 1913-1914 г.
Докладът е основан в голямата си част на показания от очевидци и непосредствени наблюдения в опустошените райони и става широко известен като безпристрастно отражение на военните жестокости и трайното им въздействие върху съжителството между съседните народи. Част от изводите му се оспорват като елемент от пропагандната война, продължила дълго след прекратяването на бойните действия между бившите балкански съюзници. Независимо от това в българската историография анкетата се разглежда като „неоценим документ за балканската история“ и „първокласно свидетелство за етническата карта на Балканите до навечерието на Първата световна война“
Големият международен отзвук от Балканската и Междусъюзническата война и противоречивите сведения за нарушенията на международното право, допуснати от воюващите страни, са главните мотиви за провеждане на независимо разследване. Инициативата е на Отдела за общуване и образование към фондация „Карнеги“ за международен мир. През юли 1913 г. фондацията натоварва известния френски пацифист Пол Анри д’Естурнел дьо Констан с ръководството на 8-членна комисия, която да проведе разследването.
Събраният материал (писмени свидетелства, коментари на съставителите, фотографии, исторически и етнографски карти) е подреден и публикуван през юли 1914 г. във Вашингтон от името на Карнегиевата фондация, а основните изводи на съставителите са представени чрез медиите още два месеца по-рано. Издадени са 13 000 бройки на английски и 5000 на френски език, разпространени в Съединените щати, Европа и Япония. На български език Карнегиевата анкета излиза още през същата година.
Първите реакции след публикуването на доклада не са еднозначни. Вестник „Ню Йорк Таймс“ отбелязва, че „на нито една балканска нация не е спестено обвинението“ за жестокостите по време на войната и последвалата нестабилност в региона. Сърбия и Гърция официално отхвърлят доклада. През лятото на 1914 г. гръцкото правителство опровергава неколкократно твърденията на Карнегиевата комисия като „фалшиви“ и „неоправдани“. Въпреки това и в по-нови исторически изследвания се срещат определения за Карнегиевата анкета като „навярно най-обективното изложение по въпроса за жестокостите през Балканските войни“.
Комисията установява, че огромната част от Македония и Беломорска Тракия е била населена с българи и те са били преобладаващ етнос – отчетени са към 1.2 млн. българи, живеещи там преди войните. Анкетата служи за основание в последвалите мирни договори да се присъединят поне част от българските земи, освободени от нашата войска през първата Балканска война, към българската територия. Става дума за земите на юг от Созопол, част от Странджа, Родопите, Пирин и поречието на Струма, които днес са български.
Инициативата на фондацията „Андрю Карнеги” дава международна легитимност на дълбоките исторически основания на българите спрямо своите земи. За съжаление, голяма част от тях са отнети и са обезбългарени. Колко голямо е значението на този международен документ, може да се види от етническата карта, изготвена в него, с която дори днешните български политици биха могли да защитават своите позиции при продължаващите съседски претенции.
Членовете на анкетната комисия са използвали тогава в своя доклад понятията „разорение“, „унищожение“, „опустошение“ – днес ние имаме пълното право да преведем това като етническо прочистване и геноцид.
Международната комисия заключава – Одринска Тракия е напълно опустошена. От българска страна съдействие на анкетата оказват големият учен Любомир Милетич и архимандрит Стефан – бъдещият софийски митрополит и български екзарх. Самият Милетич създава най-пълния документ на масовото изтребление и прогонване на българите от Източна Тракия и Източните Родопи. Той излиза в книгата „ Разорението на тракийските българи“ през 1918 г. И до днес тя се почита като библия от наследниците на тракийските бежанци.
