След 1989 г. откритите въпроси между България и Турция са ясно определени в член 2 от Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност от 6 май 1992 г., като са поставени в един пакет – имуществени, социални, хуманитарни и опазване и възстановяване на обекти, представляващи културно-историческо наследство на територията на двете страни. Трябва да се подчертае, че подреждането им в този ред в основния договор е записано по настояване на България и отразява приоритетите, които са важни за българската страна.
Имуществените въпроси са свързани преди всичко с претенциите на България за обезщетяване на движимо и недвижимо имущество, чиито собственици са били възпрепятствани да се разпоредят с имуществените си права, когато са изселени или са се изселили в България и чието гражданство са придобили.
Социалните въпроси се отнасят до социалното осигуряване на граждани на двете страни, а хуманитарните въпроси – до събиране на разделени семейства. В този пакет неизменно присъства и въпросът за възстановяване на собствеността на екзархийските имоти в Турция. Тези имоти са неразделна част от българското историческо наследство, свързано с борбите за църковна и национална независимост.
Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. – Кодът за оцеляването
