Българо-турската конвенция или Софийската конвенция е договор, подписан на 24 август ( 6 септември 1915 година ) в София между България и Османската империя, който коригира Цариградския договор за по-нататъшно уреждане териториалните въпроси между двете страни. Българо-турските преговори се провеждат под контрола на Германия и конвенцията е подписана в същия ден, в който са подписани и Българо-германският договор, Тайната българо-германска спогодба и Военната конвенция – документите, които оформят влизането на България на страната на Централните сили в Първата световна война.
Според Софийската конвенция България получава територия от 2588 квадратни километра по десния бряг на река Марица, включително гарата на Одрин – Караагач и град Димотика (днес Дидимотихо, Гърция), както и една ивица по левия бряг на реката в дълбочина от 2 километра. Така страната получава пълен контрол върху линията Свиленград – Дедеагач, част от която дотогава минава през османска територия, а Марица се превръща в изцяло българска река. Турция получава правото 5 години безплатно да осъществява по линията всичките си необходими превози, а също така и еднакви права с България по отношение на корабоплаването по река Марица.
Договорът не удовлетворява нито България, нито Османската империя. България претендира за фиксираната от Лондонския договор граница в Източна Тракия по линията Мидия – Енос, а Османската империя не желае да прави никакви териториални отстъпки и е принудена под натиск от страна на Германия и от тежкото положение на Дарданелския фронт през 1915 година.
Официалното подписване на конвенцията става три дни след нейното парафиране — на 24. VIII. (6. IX.) 1915 г. Изложените в нея споразумения обхващаха поредица от въпроси, основният от които е териториалният. Турция отстъпва на България около 2000 км2 площ. Границата е така предвидена, че оставя жп линията и река Марица изцяло в българска територия. Окончателното й очертаване трябва да стане от делимитационна комисия в състав от трима военни — един германец, един австроунгарец и един швед. Тя обаче, се движи по левия бряг на Марица на едно разстояние до 2 км, което дава възможност в него да се настанят българските гранични постове. Турското правителство си запазва правото да си служи с жп линията между Одрин и Кулели Бургас за 5 години, при условие да се съобразява с техническите правилници, които са в сила по българските железници. България от своя страна поема турските задължения срещу компанията на Източните железници за отстъпената й част от линията.
