АНГОРСКИ ДОГОВОР (1925) – договор между България и Турция за възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни.
На 18 октомври 1925 г. между България и Турция е подписан Ангорския договор, който възстановява дипломатическите отношения между двете страни. Той се състои от 5 документа – Договор за приятелство, Протокол-приложение, Декларация, че връщането на имотите ще бъде извършено без възражение от едната или другата страна, Конвенция за установяване, Нота- потвърждение. Договорът се подписва във време, когато България е в международна изолация , обтегнати отношения със съседните балкански страни , почти обезбългарена Източна Тракия и Мала Азия, хиляди бежанци в страната. На практика Протоколът ревизира Цариградския мирен договор в три направления – правата на малцинствата в двете страни, завръщането на бежанците и собствеността върху имотите. От Цариградския договор остават в сила само териториалните клаузи, определящи българо-турската граница. Всъщност Протоколът играе ролята на същински мирен договор, върху който почиват отношенията между България и Турция.
Най-важният въпрос от национално гледище е въпросът за имотите на бежанците след Междусъюзническата война. Параграф „В“ на Протокола, третиращ този въпрос, е разрешен изцяло в полза на Турция. Постановено е, че недвижимите имоти от какъвто и да е вид, принадлежащи на българите от Европейска Турция, с изключение на Цариград, които са се изселили до 5 октомври 1925 г., както и имотите на мюсюлманите от какъвто и да е вид, намиращи се в новите земи на България, ще станат собственост на държавата, в чиято територия се намират. Така, освен че отнема собствеността на повечето българи, живели в областта и изселили се основно по време и след Междусъюзническата война, Турция се опитва да придобие собственост върху имотите на бежанците от всички географски райони на Турция. Тя взима и собствеността на тези от Мала Азия, без да ощети по никакъв начин своите поданици, които са ликвидирали имотите си в България. Простата равносметка е, че чрез § Б се забранява завръщането на бежанците в полза на Турция, а § В отнема имуществото на голямата част от българските бежанци.
В Ангорския договор липсват клаузи, които да уреждат статута на българските образователни и религиозни институции. Във връзка с въпроса за „статуквото“ по отношение на религиозните и образователните институции на Българската екзархия и на българските училища в Турция, двете страни постигат съгласие да подложат този въпрос на арбитраж. Но тази идея е изоставена и се решава да се мисли за общ арбитраж относно всички възможни спорове, свързани с Протокола.
Към датата на сключване на Договора сред исторически формиралата се българска общност в Турция, т.е. сред бившите поданици на Османската империя, има както поданици на българската държава, така и на Република Турция. Български поданици по силата на чл. Б от Протокола стават бежанците, напуснали Турция след 5/12 октомври 1912 г. (т. е., след началото на Балканската война) и придобили българско поданство според вътрешното законодателство на Царството. Имотите на онези, които произхождат от Източна Тракия, стават собственост на турската държава (чл. В от Протокола).
