РАЗБОЙНИКОВ, Анастас Спасов (1882–1967) – деец на македоно-одринското революционно движение, историк и географ.
Роден е на 27 декември 1882 г. в Харманли, но израства в Свиленград. Завършва Одринската българска мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“ през 1901/02 учебна година. Още в гимназията се увлича по революционното дело и с няколко ученици основават революционен кръжок. Заклева ги попът в махалата Сарък мегдан. След завършването на гимназията членовете на кръжока влизат в състава към IV Одрински революционен окръг. За следващата учебна година Анастас Разбойников получава назначение за главен учител в Бунархисар, Лозенградски санджак. В периода 1902–03 г. той е председател на околийския комитет на Вътрешната македоно-одринска организация в Бунархисар. След посещение на М. Герджиков в Бунархисар на път за Одрин Анастас Разбойников създава комитет в града, в който влизат свещеник Д. Бодуров, учителят Д. Айвазов и други местни хора. В района му най-добре са организирани комитетите в селата Урумбеглия и в Пенека. Той присъства на конгреса на Одринския революционен окръг в местността Петрова нива като представител на Бунархисарския революционен район. Избран е за секретар на конгреса по предложение лично на Михаил Герджиков. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. е секретар на четата с войвода Ст. Петров, която действа в Одринско. Четата влиза в гр. Малък Самоков. При с. Велика тя е обстрелвана от турската войска с артилерия. Взема се решение всички четници да се съберат на едно място и да дадат сражение на настъпващата турска войска, а смъртните дружини да охраняват и изведат населението към границата с България. Анастас Разбойников се изтегля през Алан кайряк (дн. Ясна поляна), където става свидетел на разочарование и самокритики между дейците и настояването на 28 септември да се нападне турският пост с цел да се предизвикало война между Турция и България.
След въстанието следва и завършва история и география в Софийския университет (1906), след което специализира в Лозана (1908). Поема отново делата в Одринско. Като секретар на Одринския комитет на 24 октомври 1908 г. Разбойников изпраша писмо до Михаил Герджиков, в което го запознава с направеното му предложение от арменския революционер Р. Зартарян за свикване на една обща конференция на всички революционни организации, което предложение той самият приема на драго сърце. Учителства в Бунархисар, в Педагогическото училище в Сяр (1909–10) и в Солунската българска мъжка гимназия (1911–13) През 1913 г. взема участие и в Междусъюзническата война (1913). След войната се отдава на преподавателска, изследователска и публицистична дейност. Работи активно в Тракийската организация и в Тракийския научен институт. Проучва историята и бита на тракийските българи. Публикува статии и материали в областта на историческата география и демографията и поселищни проучвания. В трудовете си отделя най-много място на периода 1878–1913 г., за който разполага с богат документален материал, а и за голяма част от него е пряк свидетел и участник. По-значими негови трудове: „Чифлигарството в Македония и Одринско“ (1913), „Обезбългаряването на Западна Тракия 1919–1924“ (1940) и „Тракия. Географски и исторически преглед“ (1946) в съавторство с Иван Орманджиев. Оставя недовършен ръкопис, който издава синът му Спас Разбойников под заглавие: „Населението на Южна Тракия с оглед народностите отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 г.“ (С., 1998). и второ разширено издание през 1999 г.; също и „Миналото на Свиленград. Историята на града до 1913 г.“ (С., 1990). Умира на 9 януари 1967 г. в София.
Литература: Алманах на българските национални движения след 1878 г. Съст. Г. Марков, А. Гребенаров, В. Милачков, Л. Стоянов. С., 2005; Орманджиев, Ив. Борбата в Бунархисарския район. С., 1929; Пелтеков, Ал. Революционни дейци от Македония и Одринско. С., 2012; Данаилов, Л., Ст. Нойков. Националноосвободителното движение в Тракия 1878–1903. С., 1971; Михаил Герджиков. Спомени, документи, материали. С., 1984.
Ст. Р.