ИКОНОМОВ, Стамат Георгиев (1866-1912)- български революционер и военен, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Роден е в Малко Търново на 18 юни 1866 г. в патриотично семейство. Майката е призната общественичка, член на Благотворителното женско дружество в града, бащата поп Георги Икономов е председател на Малкотърновската църковна община, съпричастен към революционните борби преди Освобождението. Стамат Икономов завършва гимназия във Варна. През 1883 година постъпва във Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война (1885) е доброволец и служи в 5-и пехотен дунавски полк. За проявена храброст и находчивост получава първото военно отличие – „ Кръст за храброст“ Завършва училището през 1887 година в осми випуск и е зачислен в 3-ти конен полк. Служи 15 години като офицер в различни части на българската армия, Министерството на войната и достига чин капитан.
В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание се уволнява доброволно от армията и се включва в дейността на ВМОРО. Делегат е на конгреса на Петрова нива, на който е избран за член на Главното ръководно боево тяло. Икономов обучава селските милиции и смъртните дружини. Автор е на инструкциите за водене на военните действия. По време на въстанието е начело на чета от 100 души, действаща в Бунархисарско.
В спомените си Христо Силянов споделя, че в навечерието на въстанието в ръководството се завежда спор за тактиката на бойните действия. Икономов предлага с обединени усилия да се нападне и превземе първо околийския център Малко Търново, след което всички околни турски гарнизони ще останат без опорен пункт, докато Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Силянов са против. Така становището на мнозинството налага тактиката на разпокъсаните действия в отделните селища. Едва по-късно се отчита погрешността на тази стратегия.
След въстанието, на Варненския конгрес в 1904 година е избран за член на Задграничното ръководство на Одринския революционен окръг. В 1905 година е делегат от Одрински окръг на Рилския конгрес на ВМОРО. В 1906 година отново навлиза с чета в Одринска Тракия, но поради заболяване се връща в България. Избран е за делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 година, но не успява да присъства.
След Хуриета на 31 декември 1908 година в Одрин е свикан конгрес на Одринския революционен окръг, на който Стамат Икономов, присъства като делегат и е включен в състава на ръководството. В навечерието на Балканската война здравословното му състояние е силно разклатено. Икономов умира през 1912 г. в София в бедност. В родната къща на Икономов в Малко Търново днес се помещава Етнографският музей.
Литература : Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014 ; Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982; Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001; Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос, Български писател, София, 1984
ББ
