НИКОЛОВ, Таню (Тане) Жеков (1873–1947) – революционер, виден участник в националноосвободителните борби на македонските и тракийските българи, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и Вътрешната тракийска революционна организация (ВТРО), воювал във войните за национално обединение.
Роден е на 9 март 1873 г. в Хасково. Негов племенник е друг известен български войвода – Никола Коев, известен като Мамин Колю. Таню Николов завършва първи клас в Хасково. Отслужва военната си служба в 10-и пех. Родопски полк, след което остава на свръхсрочна служба като младши унтерофицер, командир на взвод. Съпругата му умира рано, а не след дълго – и първородната им дъщеря.
Уволнява се от армията с чин старши подофицер в края на юни 1902 г. Един месец след това става член на ВМОРО и се присъединява към четата на Константин Антонов, с която влиза в Гюмюрджинско. От 1903 г. е самостоятелен войвода. По време на Илинденско-Преображенското въстание действа в Тракия и остава там след въстанието. Негово дело са взривяването на железопътна композиция на моста край с. Бадома през юли 1904 г. и неуспешният атентат на гара Кулели Бургас. Четата му участва в сражения с османската армия. През 1906 г. преминава като войвода в Македония. Води борба с въоръжената сръбска пропаганда. През юли 1907 г. е начело на обединените чети на ВМОРО, които участват в най-голямото и кръвопролитно сражение след Илинденско-Преображенското въстание около връх Ножот, при с. Ракле, Прилепско.
След битката при Ножот, по решение на Битолския окръжен конгрес от август 1907 г., Т. Николов е назначен за ревизор на организационните чети в Западна Македония. Той е сред дейците на ВМОРО, които се противопоставят на младотурския режим, установен след Младотурската революция (1908).
През май 1910 г. Т. Николов възобновява четническата си дейност в Македония, където го заварва Балканската война. Води сражения край Крупник, Кресна, Мечкул и Сърбиново, Горноджумайско, при Пресека, Градово и др. Включва се в покръстителната акция на българите мохамедани в Гюмюрджински окръг. От юли 1913 г. участва в Междусъюзническата война, като се присъединява към Скечанския отряд на полковник Данаилов. Участва и в Първата световна война. През 1917–18 г. действа в Моравско, където организира контрачетите срещу сръбските въоръжени отряди в тила на българската армия. Участва в потушаването на Топлишкото въстание през февруари 1917 г.
След Първата световна война Тане Николов влиза в ръководството на ВТРО. През 1920 г. е сред организаторите на българо-турската съпротива срещу гръцката власт в Западна Тракия. През 1922 г. е главен войвода на четите на Българо-турската вътрешна тракийска революционна организация и ръководи 13 български и 7 турски чети. Целта им е да организират българското и турското население в областта под лозунга за пълна политическа независимост на Тракия. Четите разрушават съобщителни връзки, нападат гръцки гарнизони, обекти по жп линии и пр. Правителството на Ал. Стамболийски подкрепя на движението с цел оказване на натиск върху Лозанската конференция за по-благоприятно решение за България на тракийския въпрос.
След Деветоюнския преврат Тане Николов се съобразява с политиката на правителството на Александър Цанков и прекратява въоръжената борба. Между двете световни войни се оттегля в Станимака (Асеновград). През Втората световна война посещава присъединените към България Тракия и Македония и участва в честванията, посветени на националноосвободителните борби. След 9 септември 1944 г. е арестуван от Народната милиция в Асеновград, но скоро е освободен. Смъртта му е свързана с трагичен и нелеп инцидент, за който съществуват различни версии. На 6 януари 1947 г. по време на разпра, прераснала в стрелба, той убива един от наемателите на своята мелница и още трима души, ранява двама, след което се предава на милицията. Умира по време на следствието на 19 януари 1947 г.
Литература: Трифонов, Ст. Българското национално-освободително движение в Тракия, 1919–1934. С., 1988; Печилков, А. Таню Николов – Таню войвода (1873–1947). Смолян, 1993; Пелтеков, А. Революционни дейци от Македония и Одринско. С., 2014; Шивачев, Ст. Таню Николов – Войводата. – https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=172:2010-12-23-18-31-38&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61.
В. С.