МИЛЕТИЧ, Любомир (1863–1937) – виден учен и интелектуалец, обществен деец и пламенен родолюбец.
Учен с европейска известност, почетен доктор на университетите в Братислава и Харков, дописен член на Руската, Чешката, Полската и Югославската академия на науките, на Унгарското и Чешко¬то етнографско дружество, на Руския археологически инс¬ти¬тут в Цариград, на научното дружество „Шевченко“ в Лвов, почетен член на Института за Източна Европа в Рим.
Роден е на 1 януари 1863 г. в гр. Щип, Македония, в родо¬лю¬биво българско семейство. Баща му Георги Милетич е народен учител и будител. През 1878 г. семейството се установява в София, а след Освобождението Милетич заминава за Загреб, къде¬то завършва класическа гимназия и славянска филология в Загребския университет. Продължава образованието си в Прага. След завършване на университетското си образование той се подготвя за докторски изпит, но е пови¬кан в София като учител в Софийската мъжка гимназия. Тук той започва научната си дейност и публикува първите си студии. През 1898 г. е приет за действителен член на Българското книжовно дружество, по късно – Българска академия на науките, която дълги години ръководи като подпредседател (1911–25) и председател (1925–37). Един от основателите и преподавателите на Висшето училище в София, прераснало по-късно в Софийски университет „Св. Кл. Охридски“, чийто ректор става два пъти (1900–01, 1921–22). Почетен доктор и дописен член на много чуждестранни академии и научни дружества.
Любомир Милетич живее с постиженията и неуспехите, с величието и погромите на България в усилията ѝ да реши въпроса за националното освобождение и обединение на българския народ. След погрома на Илинденско-Преображенското въстание записва и впоследствие публикува спомените на видни революционни дейци, които са важен извор за историята на освободителните борби. Силно съпреживява трагедията на българското население в Източна и Западна Тракия през 1913 г. и на три пъти пътува в земите, присъединени към България по силата на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г., с който се слага край на Междусъюзническата война. През зимата на 1913 г. и пролетта на 1914 г. той се среща със стотици българи, принудени да напуснат родните си места в Одринско и Беломорска Тракия и да се преселят в България. Има възможност да види извършените от турците безчинства, а фотоапаратът му позволява да ги запечата върху богат снимков материал, част от който е приложен към неговата забележителната книга „Разорението на тракийските българи през 1913 година“. Тя е документален разказ за насилственото прогонване на стотици хиляди българи от Тракия, за дадените от тях жертви, за тяхното страдание и тежката бежанска съдба. Милетич цитира, преразказва или предава разказите на обикновените хора, с които се среща. Към всичко чуто и видяно той се отнася критично, за да установи неговата истинност. Така сведенията му добиват достоверност и могат да се използват като един от важните извори за изучаване на събитията в Одринско и Беломорска Тракия през лятото и есента на 1913 г. Те свидетелстват за стотиците кървави убийства, изгарянията на цели села, изнасилванията на млади жени и девойки, убийствата на малки деца и старци. Особено потресаващи са жестокостите, извършени над българското население в гр. Фере. Тях авторът сравнява с жестокостите в с. Батак. „Но Батак, пише той, е само едно село, а в Западна Тракия са извършвани масови кланета в цели 17 села. И само там ли? В Армаганската долина, където са избити голям брой българи, техните кости стоят непогребани цели два месеца.“
Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбохърватски, руски. Сред тях са изключително ценните трудове на тракийска тематика: „За Тракия“, „Родна Тракия“, „В Македония и Одринско“, „Западна Тракия и договорът за мир в Ньой“, „История на Гюмюрджинската република“, наред с основния му труд „Разорението на тракийските българи през 1913 година“, а така също и многобройните публикации и доклади, свързани с драмата на тракийските българи през 1913 г.
Умира на 1 юни 1937 г.
Литература: Романски, Ст. Любомир Милетич. Човек, учен, учител и общественик. – В: Летопис на БАН, ХХ, 1936–1937. С., 1940; Мурдаров, Вл. Любомир Милетич. С., 1987.
В. Ив.
