МЕЛЕТИЙ ВЕЛЕШКИ (1868–1924) – висш православен духовник, управляващ Одринската епархия, Велешки митрополит, Екзархийски заместник в Цариград.
Роден е на 29 февруари 1896 г. в Битоля със светско име Марко Димитров. Учи в родния си град, а след това в свещеническото училище в Одрин, което завършва през 1888 г. През 1888 г. получава монашеско звание в Преображенския манастир и същата година е ръкоположен в йеродяконски сан. Учи в Киевската духовна семинария и след това – Киевската духовна академия, която завършва през 1894 г. След завръщането му екзарх Йосиф го кани в Цариград, където служи като екзархийски дякон (1894). На 25 юни следващата година е ръкоположен за йеромонах. Изпълнява длъжността протосингел на Екзархията, а след въздигането му в архимандритски сан през 1900 г. е назначен за протосингел на Екзархията (1899–1903). От 1903 до 1908 г. е управляващ Одринската епархия. През май 1908 г. е избран и ръкоположен за архиерей на Велешката епархия. Член на Синода в Цариград (1908–12). През 1913 г. е изгонен от Велес от сръбските власти. След оттеглянето на екзарх Йосиф от Цариград (1913) остава там като Екзархийски заместник. През март 1916 г. заема отново митрополитската катедра във Велес, но проблемите около екзархийското заместничество го връщат отново Цариград в края на 1917 г. Мелетий Велешки се опитва да узакони положението си пред Високата порта като заместник на Екзарха. През август 1918 г. турските власти го уведомяват, че го признават за архиепископ на българите в Турция, което Светият синод в София не приема.
Като екзархийски заместник в Цариград Мелетий Велешки полага грижи за българското просветно и църковно дело в Турция, представлява малкото останали българи след 1913 г. пред турските власти, застъпва се за правата им, протестира срещу извършваните над тях насилия, старае се да предотврати продължаващото им изселване в България. Остава начело на Екзархийското заместничество до смъртта си в Цариград на 14 август 1924 г.
Литература: Цацов, Б. Архиереите на Българската православна църква. С., 2003; Алманах на българските национални движения след 1878 г. Съст. Г. Марков, А. Гребенаров, В. Милачков, Л. Стоянов. С., 2005; Стоянова, В. Българите в Турция (1913–1945 г.). С., 2022.
В. С.
