КАРАМАНДЖУКОВ, Христо Иванов (1876–1952) – деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), войвода, секретар на Ахъчелебийския революционен комитет.
Роден е на 14 декември 1876 г. в с. Чокманово, Смоленско. Първоначалното си образование получава в родното село Чокманово и в Райково. През 1895 г. завършва четвърти клас в Одринската българска мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“, след което става учител в с. Славейно, а на следващата година – в родното си село. През 1898 г. влиза във ВМОРО. От 1898 г. до 1900 г. учи в Българското мъжко педагогическо училище в Сяр, където участва в ученически революционен кръжок. При завръщането си в Чокманово през 1900 г. става секретар на околийския комитет на Ахъчелебийския (Смоленския) революционен район, който обхваща и Даръдерско (Златоградско) и Ксантийско и селата Габрово и Еникьой. От 21 юни 1901 г. е нелегален, става организатор на Одрински революционен окръг, западно от р. Марица. На Пловдивския конгрес е определен за агитатор на Малкотърновски революционен район, където действа заедно с Георги Кондолов. На 20 февруари 1902 г. на среща в София със задграничните представители Хр. Матов и д-р Хр. Татарчев получава ново назначение – агитатор на Ахъчелебийския революционен район. Участва на конгреса в местността Петрова нива. По време на Илинденско-Преображенското въстание е в ръководството на Ахъчелебийско (Смоленско) заедно с войводата Пею Шишманов и Никола Данаилов, войвода на чета и член на ръководното боево тяло на Ахъчелебийския район. След въстанието следва и завършва в 1908 г. философия и педагогика в Софийския университет, като една година (1906–07) учи и в Белградския университет. Касиер на студентска македоно-одринска група и член-основател на Одринското дружество „Антим I“. От 1 септември 1908 г. е назначен за екзархийски учител в Педагогическото училище в Сяр. От 1 септември 1909 до 1913 г. е в Българската семинария в Цариград, а от 1 септември 1911 до 29 февруари 1912 г. изпълнява длъжността неин ректор. По време на Балканската война е командирован в новоосвободените земи за подпомагане на населението. От 15 септември 1912 г. Христо Караманджуков е учител по философия и педагогика в Държавното девическо педагогическо училище в Дупница. По време на Първата световна война като военен чиновник на Моравската военна инспекция съдейства за възраждане на българщината в Моравско. През 1918–20 е директор на Ксантийската непълна смесена гимназия, в периода 1920–37 г. – последователно учител в Софийското девическо педагогическо училище и Трета образцова мъжка гимназия в София, а от 1937 до 1939 г. е главен инспектор към Министерството на народното просвещение. След Първата световна войната насочва обществената и журналистическата си дейност изключително към Тракия. Член на Тракийската организация от 1922 г., на редколегията на „Тракийски сборник“, председател на Тракийския научен институт (1934–45), виден деец на българо-мохамеданската културно-просветна дружба „Родина“. Умира на 23 февруари 1952 г. в София. Издава сп. „Родопа“ (1922–47), от 1921 г. заедно с Васил Дечев започват издаването на краеведски вестник „Родопски глас“; член на редколегиите на в. „Реч“, в. „Тракия“ и др., сътрудничи на в. „Дневник“, в. „Мир“, в. Моравски глас“, сп. „Знание“ и др.
Издава книгите: „Родопа и Родопската област. Принос за изучаване на нашето отечество“ (С., 1923), „Сирко Станчев“ (С., 1944), „Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало. С особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, книга 1. Историята им до 1903 год.“ (С., 1934); „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание. Спомени и документи“ (С., 1986); „Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902–1903. Част 1. Спомени“ (С., 1996).
Популярни статии от Хр. Карманжуков, печатани във в. „Тракия“: „Лозенград и Антим 1“ (1925, бр. 173); „Принос към биографията на Лазар Маджаров“ (1927, бр. 241); „Една важна стъпка на Тракийската организация“ (1928, бр. 275); „Научна литература за Тракия“ (1928, бр. 278); „Съборът на Петрова нива“ (1928, бр. 308); „Професор Любомир Милетич“ (1933, бр. 553); „Нашите българи мохамедани“ (1934, бр. 566); „Родопската област в настоящия миг“ (1934, бр. 573); „Христо Ст. Лакудата“ (1934, бр. 583).
Литература: Христо Караманджуков. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902–1903. Спомени. С., 1996; Николов, Б. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893–1934). Биографично-библиографски справочник. С., 2001.
Ст. Р.
