ПЕТКАНОВ, Константин Николов (1891-1952)- български писател, публицист и академик на БАН.
Константин Петканов е роден на 12 декември 1891 в село Каваклия, Лозенградско в семейството на българския свещеник, Никола Костадинов Петканов, взел участие в черковната борба и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903. Негов брат е Димитър Петканов. През 1907 година Константин завършва българската мъжка гимназия „Петър Берон“ в Одрин. В от 1910 до Балканската война учителства в Малко Търново, Ениджия – Лозенградско и Бунархисар, Източна Тракия.
Малко преди избухването на Балканската война (1912 – 1913) Петканов се преселва в България и учи славянска филология в Софийския университет. През 1913 постъпва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) завършва школата за запасни подпоручици в Скопие, чийто началник е полковник Борис Дрангов, и взема участие във войната. След края ѝ (1919 – 1920) Константин Петканов учителства в Созопол, а през 1921 се премества в Бургас. Председател е на музикалното дружество „Родни звуци“ и библиотекар в Общинската библиотека. През 1926 завършва библиотекарски курсове. От 1930 се преселва в София. През 30-те на 20 век сътрудничи на списанията „Златорог“, „Завет“, както и на „Философски преглед“, редактиран от Димитър Михалчев. Трайни следи оставя запознанството и приятелството му с Илия Бешков. Библиотекар на Българо–югославското дружество (1933 – 1934) и член на масонска ложа.
Сред тракийци К. Петканов е известен и с неговата активна роля в организираното тракийско движение. След 1921 г. е избиран за делегат на почти всички тракийски събори. От 1928 г. е секретар на Върховния изпълнителен комитет на тракийската организация и същевременно е редактор на в „ Тракия“. След създаването на Тракийския научен институт през 1934 г. К. Петканов е избран и за член на неговото ръководство.
След Деветосептемврийските събития 1944 г. става Директор на културата в Министерството на информацията (1944 – 1947).
Редактор е на списанията „Тракия“, „Балкански преглед“ (от 1946). Той е един от водачите на Тракийската организация – член и секретар на Тракийския комитет. През 1945 Константин Петканов става академик на Българската академия на науките. Той е и член на Съюза на българските писатели. В 1949 година става председател на Тракийския научен институт. Умира на 12 февруари 1952 г. Улица в София носи неговото име.
Литература : Речник на българската литература – Т. 3. София, 1982 Коларов, Слав. Думи за Константин Петканов. София, 1997; Акад. Константин Петканов наричал истината светлина за душата, в. „Сега“, 13 януари 2001 г: Филчев, Ив. Тракийският въпрос и тракийското движение в България, С., 2018 г.
ББ.
