Панайот Станчов известен с псевдонима Панайот Черна, по името на родното си село – Черна.
Панайот Черна (1881-1913), изтъкнат румънски поет, литературен критик и преводач от български произход, е син на Панайот Станчов Димитров, който е роден през 1853 г. в Шумен. Майка му Мария е дъщеря на Васил и Димитра (Мита) Ташкови – деца на преселници от Ямбол.
След селското училище завеждат малкия Панайот в Браила да учи в лицей. Целият му път е свързан с жажда за знание и мечта за духовно съвършенство – от една страна, и мизерия, лишения и болести – от друга. След Браила следва в Букурещ. Заради известни финансови затруднения, Черна завършва университета едва през 1906 г. Разболява се сериозно от туберкулоза и затова трябва да смени климата. Черна пътува из цяла Румъния и често посещава Южните Карпати.
Чрез стипендия и подпомагане от приятели, Черна продължава обучението си в Германия, като се колебае между философията и поезията. Потвърждение на това е и докторската му теза, която се нарича „Поезия на мисълта”. От 1910 до началото на 1912 г. Черна учи в университета в Лайпциг, където негови преподаватели са известни философи и психолози като Вилхелм Вунд, Едуард Шпрангер и Ханс Фолкелт.
Панайот Черна умира в Лайпциг, скоро след като получава дипломата си. Поетът първо е погребан в германския град, но по-късно е препогребан в Букурещ, в гробището Белу.
За поезията му вече се говори с възхищение. Името му се поставя редом с това на Михай Еминеску. Но литературната критика не пропуска да отбележи, че румънският му не е перфектен, че се усеща влиянието от родния му български език.
Творчеството на Панайот Черна не е обемисто – един том с поезия, докторска дисертация, студия за Еминеску и „Фауст”, няколко рецензии. Ранната смърт спира талантливото му перо. Но той успява да се утвърди като име, а поезията му продължава да интересува читателите и до днес. През 2006 г. е отпечатана в гр. Кюстендил книгата на Жеко Попов и Валериу Рапяну „Панайот Черна – човекът и поетът”, издадена на румънски и български език.
