Стефан Дуньов – банатски българин

Оставил трайни следи със своя живот и дейност в четири държави: България, Румъния, Унгария, Италия

Стефан Дуньов е родом от Винга, син е на българи-преселници от Чипровци, напуснали пределите на родната земя след края на Чипровското въстание от 1688 г.

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Личността на Стефан Дуньов и редица научни негови публикации представена в „Енциклопедия на България“ в следната статия:

“ДУНЬОВ Стефан Стефанус роден 28 юли 1816 г. в град Винга, Банат, тогава в Австро-Унгария, сега Румъния – починал 31 август 1889, гр. Пистоя, Италия, банатски българин, участник в Унгарската революция през 1848-1849 гг., в италианското революционно националноосвободително движение, полковник от италианската армия. Потомък на чипровчани, преселили се в Банат (тогава Австро-Унгария, сега Румъния) след Чипровското въстание от 1688 г. Следва право в Будапеща (18401843), където се сдружава с будните ръководители на унгарската революция.

След като получава докторат по право и финанси, Дуньов се заселва в град Арад (Сега Западна Румъния), където работи като нотариус и адвокат. Посреща с възторг мартенската революция през 1848 г. в Будапеща и подкрепя активно нейната програма. Избран е за член на окръжния и градския комитет в град Арад, а после постъпва в арадската национална гвардия.

Като командир на отряд от банатски българи той се сражава геройски в защита на революцията и стига до чин полковник в унгарската революционната армия. След поражението на революцията Дуньов е осъден на смърт, но през 1852 г. присъдата му е заменена с 10-годишен крепостен затвор. При избухването на Австро-италианската война 1869 г. Дуньов се прехвърля нелегално в Италия и постъпва в италианската армия.

Препоръчан на Джузепе Гарибалди, той поема командването на полк доброволци и участва в боевете за освобождение на Южна Италия (1860-1861 г.). В битката при река Волтурно (1 октомври 1860 г.) полкът му задържа напора на многочислена неаполитанска войска, но Дуньов е тежко ранен и остава завинаги инвалид.

За храбростта си е награден с високи италиански военни отличия, произведен в чин полковник и поздравен лично от Гарибалди. Предложен е задочно от сънародниците си – банатски българи вингани за народен представител. Верен на революционните идеи, Дуньов отказва да се завърне в Унгария. До края на живота си остава в Италия, но е свързан активно с унгарската революционна емиграция. В писмата си подчертава своя български произход

Дуньов е автор на популярни икономико-географски трудове, издадени в Италия.

Потомък на чипровските бунтовници-борци за свобода и справедливост, банатски българин, гнил в имперски затвори и проливал кръвта си в две въстания, извървял достойно своя път сред революции и реформи, сред бойни полета и съдебни зали, сред командирки саби и журналистически пера, за да бъде оспорван и да остане в историческата памет на българи, унгарци, италианци и румънци като символ на устрема към свобода и знание.

ЗА ДА ГО ИМА И ДА СЕ ПОМНИ:

В Румъния гр. Арад има Фонд „Дуньов“
В гр. Винга е запазена къщата, в която е роден и е живял Стефан Дуньов. В нея е живял последния от мъжете Дуньови – Иван Дуньов (1933-1998гг.).
През 2002 г. в България, гр. Велико Търново на площад, носещ неговото името е поставена възпоменателна плоча. Текстът на плочата, написан на български, унгарски и италиански гласи: „Стефан Дуньов (1816-1889) Достоен син на българския и унгарския народ. Офицер и герой от освободителните борби на Кошут и Гарибалди. От община Шопрон, община Велико Търново и посолствата на Унгария и Италия в София“.
В България е направен филм за героя Дуньов, а в националната библиотека „Кирил и Методий“ в София съществува Фонд „Дуньов“.
Софийска улица носи неговото име.
Български историци с публикации за дейността и живота на Стефан Дуньов: Г. Нешев, Карол Телбизов, Михаил Шихков, Атета Каменова- Борин и др.
7 септември 2013 г. в гр. Чипровци по случай 325- годишнината от Чипровското въстание е открит паметник на Дуньов – дело на скулптора Огнян Кожухаров. На четири езика (български, унгарски, италиански и румънски) е изписано: “Полковник Стефан Дуньов (1816- 1889) достоен син на българския, унгарския и румънския народи, офицер и герой от освободителните борби на Кошут и Гарибалди“.
Италианският изследовател д-р Карло Онофрио Гори е проучил дейността на Стефан Дуньов. В историческото съвременно списание „Микростория“ е публикувал статията: „Дуньов – геройгарибалдист във Пистоя“, в която отбелязва изключителния героизъм на Стефан Дуньов при Волтурно и описва подробно живота и дейността на му.
Унгарците го почитат и го имат за свой герой. Една улица в Будапеща носи името на Стефан Дуньов.
В Будапеща през 2017 година е открит mаметникът на Стефан Дуньов по идея на Българското самоуправление. Автор на бюст-паметника е скулпторът Огнян Кожухаров.
Писателят Лайош Лукач пише две книги, в които отделя важно място на този революционер-гарибалдист: „Унгарски гарибалдистидоброволци и Кошут (1860-1861)“ и „Гарибалди и унгарската емиграция (1860 – 1862)“.
Държавната библиотека в Будапеща има Фонд „Дуньов“.