СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ (СТДБ) – независима, непартийна и неправителствена, патриотична организация с дълголетна история. Патрон на организацията е Капитан Петко войвода. Тя е приемник на разпуснатия през 1977 г. Съюз на тракийските културно-просветни дружества в България. Възстановена е на 10 януари 1990 г. в София с председател Костадин Карамитрев под името Съюз на тракийските културно-просветни дружества в България (СТКПД). Като печатен орган на Тракийската организация отново започва да излиза два пъти месечно в. „Тракия“.
На 25–26 март 1992 г. в Хасково се провежда Деветнадесетият конгрес на Съюза на тракийските културно-просветни дружества в България, който приема принципни постановки относно бъдещата дейност и характера на Тракийската организация: за необходимостта от държавна стратегия по националния въпрос; за социалната защита на тракийци и техните потомци; за характера на тракийското движение, което ще се изявява като независимо и обществено-патриотично с непартиен характер. Когато обаче интересите и защитата на тракийския въпрос налагат, то следва да се ориентира и към политически форми на действие. Променено е името на организацията, която от СТКПД става Съюз на тракийските дружества в България.
Постепенно се възстановяват тракийските дружества в редица градове.
Още с възстановяването си през 1990 г. СТДБ обявява за своя стратегическа цел обезщетението на тракийските бежанци. Не само като имуществен проблем, но и като проблем за защита на човешките права на тракийски българи, чиито имоти в Източна Тракия и Мала Азия са заграбени през 1913 г. от Турция
През 2010 г. успоредно с патриотичната дейност, развивана от СТДБ, са реализирани и някои постановки от стратегията „Интеграция на Тракия в рамките на Европейския съюз“. На 5 януари 2010 г. министър-председателите на България и Гърция откриват граничен пункт към Беломорска Тракия при Златоград – Ксанти, който е записан поименно в стратегията на СТДБ. На 9 септември с. г. президентът Георги Първанов и Карлос Папуляс прерязват лентата на мини Граничен контролно-пропускателен пункт „Славеево – Кипринос“.
Отчетно-изборното събрание на ВК на СТДБ, проведено на 11 май 2011 г. във Варна, избира ново ръководство с председател Красимир Премянов, заместник-председатели Тодор Бояджиев и Милен Люцканов и присъжда званието почетен председател на СТДБ на Костадин Карамитрев. Новото ръководство функционира в съответствие с основните решения на ВК и включва в дневния си ред актуални въпроси, свързани със засилването на ефективността и дееспособността на организацията
Дейността на СКДБ е подчинена на план-програмите, приемани ежегодно от Върховния комитет. Съюзът осъществява своята дейност на три основни равнища: национално, международно и регионално. Като резултат от взаимодействието на ръководствата на СТДБ с държавните институции е решаването на проблема с обезщетението за движимото и недвижимо имущество, останало в Западна Тракия, срещу което собствениците не са получили облигации или нямат друго възмездяване. Благоприятно решение намира и въпросът с обезщетението на бежанци, на които имотите са послужили за погасяване на дълга към Гърция, т.е. които имат право на обезщетение.
Изключително сложен и труден се оказва въпросът с имотите на тракийските българи от Източна Тракия и Мала Азия. Не дават значими резултати нито активните действия на СТДБ и на неговото ръководство, нито протестните декларации, меморандуми и митинги. Отговорните фактори проявяват разбиране, но решение на проблема няма. Сериозен пробив е създаването на смесена българо-турска комисия по нерешените проблеми между България и Турция. Положителен факт е и решението на Министерски съвет за създаване на група от експерти към Държавна агенция „Архиви“, която издава документи за собственост на тракийските бежанци и техните наследници.
Съюзът успява да превърне тракийския въпрос от общонационален в международен. През 2008 г. по предложение на СТДБ, направено от евродепутатите Маруся Любчева и Евгени Кирилов, Европейският парламент приема резолюция, с която обвърза членството на Турция в ЕС с обезщетенията за имотите на тракийските българи, т.е. със законните права на наследниците им.
След възстановяването си през 1990 г. СТДБ последователно отстоява човешките и имуществените права на тракийци, популяризира тракийското културно и историческо наследство, организира събор-поклонения, чествания на бележити дати и годишнини от тракийския календар, конференции за популяризиране целите на организацията и тракийската кауза, организира литературни вечери, посветени на видни тракийци, защитава българщината. Чрез своята многообразна дейност той се утвърждава като институция за съхранение на паметта и българската идентичност.
„ТРАКИЯ“ – вестник, печатен орган на Върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в България.
Първият брой на вестника излиза на 14/21 януари 1921 г. като резултат от решенията на Четвъртия конгрес на Тракийската организация. Негов главен редактор до бр. 35 е Димитър Попниколов, революционен деец от Лозенградско, книжовник и просветен деятел. Вестникът става ценен източник на информация за тракийци, увеличава тиража си, става важен пропагандатор на тракийската кауза и допринася да се обхванат в дружества тракийските бежанци.
В първите години от излизането на вестника основните теми в него са свързани със социалните въпроси на тракийските бежанци, с необходимостта от оземляването и устройването на техните многобройни семейства с жилища.
През годините вестникът разкрива етническата същност на тракийските българи като неделима част от българската нация и нейната идентичност, свързани с общността на езика, религията, бита и културата, с националноосвободителната идея. Акцент се поставя на патриотичните идеи за обединение на всички българи, против историческата несправедливост, сътворена от Берлинския конгрес (1878) и продължила със заробващите договори след Междусъюзническата война (1913) и Ньойския договор (1919) след Първата световна война. Във вестника преобладават исторически, етнографски и фолклорни публикации, дело на забележителни учени и изследователи. Публикува се информация, свързана с Илинденско-Преображенското въстание, трагедията на тракийските българи край Маджарово, Одринската епопея, отразяват се конференциите, организирани от Тракийския научен институт и неговите издания.
След преврата на 19 май 1934 г. Тракийската организация е забранена. От 28 февруари 1935 г. е спрян и в. „Тракия“. Вестник със същото име започна да издава в Гюмюрджина Мара Михайлова. В него доминиращи са исторически, етнографски и фолклорни публикации, чиито автори са известни български учени и изследователи, като Стою Шишков, Христо Караманджуков, Анастас Примовски и др.
Политическите промени след 9 септември 1944 г. водят до възстановяване на Тракийската организация. От 1 май 1946 започва да излиза нейният печатен орган под названието „Тракийска дума“. Негов главен редактор става големият журналист и публицист Петко Караделков. В уводната статия на първия брой се подчертава, че в страната има над 350 хил. бежанци от Източна и Западна Тракия и вестникът ще води борба за тяхната защита и за разрешаването на спорните тракийски въпроси, което ще става по пътя на мира и демокрацията, с общите усилия на целия български народ. Главното внимание е насочено към мирната конференция в Париж за защита на националните интереси, в това число и по тракийския въпрос. Във френската столица е изпратена представителна делегация на Тракийската организация, в която е включен и главният редактор на „Тракийска дума“ Петко Караделков.
Политическите промени след 10 ноември 1989 г. създават условия за възраждане на организираното тракийско движение. На 7 февруари 1990 г. е възстановена Тракийската организация. По нейно искане на 17 май 1990 г. ТСО „Българска книга и печат“ регистрира вестник „Тракия“ като издание на Тракийската организация. Вече като национален вестник „Тракия“ става трибуна за българската кауза за Тракия, публикува позиции по актуални проблеми от обществено-политическия живот в страната, превръща се в сериозен инструмент за информация и влияние.
Ролята на вестника за запазване на историята на тракийските българи, на тяхната организация и борбата им за решаване на тракийския въпрос, който продължава да стои с пълна сила пред държавните институции, е изключително важна. Вестник „Тракия“ е звеното, чрез което основните събития, позиции, дейности както на национално, така и на регионално равнище достигат до всички членове на организацията. След 2011 г. вестникът се публикува и на сайта на СТДБ, за да стигне до максимален брой читатели.
Главни редактори на вестника през годините са били Димитър Попниколов, Михаил Балджиев, Константин Петканов, Димо Райков, Петко Караделков, Никола Инджов, д-р Елена Алекова, Соня Ангелова, Тодор Коруев, д-р Ваня Иванова.
ДЕН НА ТРАКИЯ 26 март – на този ден се чества подвигът на българските воини, спечелили битката край Одрин и из тракийските полета и се почита паметта на тракийските българи, които през лятото и есента на 1913 г. са прогонени от турската армия от родните си домове в Одринска Тракия.
На тази дата през 1913 г. 2-ра българска армия под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов превзема Одрин. Българският войник изумява света със своя подвиг, който слага край на Балканската война. Последвалият Лондонски мирен договор от 17 май 1913 г. предоставя почти цяла Тракия на запад от линията Мидия – Енос на България. Това е смисълът на този ден, който тракийци почитат и превръщат в празник на своята организация. Триумфът от победата много скоро е помрачен от трагедията на стотици хиляди българи, които през лятото и ранната есен на 1913 г. са подложени от турската войска и башибозук на гонения и физическо унищожение. Погромът и разорението на тракийските българи няма аналог в новата ни история, който съвременни автори основателно характеризират като геноцид. Намерили подслон в България, стотиците хиляди бежанци и техните потомци съхраняват и днес спомена за разорението и тъгата по своя бащин край и родов корен. Тези славни и драматични събития залягат дълбоко в паметта на нацията и са част от нейната идентичност.
Създаденото през 1914 г. дружество „Одринска Тракия“ утвърждава датата 26 март за дружествен празник. През 1920 г. 26 март е възприет като празник на всички тракийци. За кратък период от време след 1947 г. като празник на Тракийската организация се чества 19 август – датата на Преображенското въстание, а Денят на Тракия почти не се споменава. Деветнадесетият конгрес на Съюза на тракийските културно-просветни дружества, проведен през март 1992 г., възстановява традицията 26 март да се чества като Ден на Тракия.
С постановление № 62 от 23 март 2006 г. Министерският съвет обявява 26 март за Ден на Тракия. Това е сериозна победа за Тракийската организация, чието искане е прието и Денят на Тракия е официално признат от българската държава.
