ПАРИЖКИ МИРЕН ДОГОВОР (1947) – договор между държавите от антихитлеристката коалиция и България
- За начална дата на участието на България във войната против хитлеристка Германия се счита 28 октомври 1944 г., датата на подписване на примирието между България и държавите от антихитлеристката коалиция. Преди тази дата страната е в състояние на война с Великобритания, САЩ и СССР, както и с нацистка Германия и Унгария. С примирието е уредено и изтеглянето на българските войски от окупираните територии на съседни държави. Последвалото участие на българската армия в окончателния разгром на хитлеристка Германия е съществен фактор за сравнително благоприятния характер на подписания договор. Според договора:
границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т.е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от Оста, но след Крайовската спогодба и присъединяването на Южна Добруджа; - искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.
- Българската войска е сведена до 65 хил. души, задължителната военна служба за населението е запазена. България няма право да строи укрепления по границата си с Гърция. Военноморският флот е ограничен до 3500 души и тонаж от 7250 тона, като е забранено производството и притежаването на контактни мини и торпеда, торпедни катери, подводници и щурмови кораби.
- Военните клаузи на Парижкия договор никога не са прилагани на практика, тъй като България попада под контрола на Съветския съюз, който в условията на Студената война открито се конфронтира с доскорошните си съюзници и въоръжава страната според собствените си стратегически цели.
- Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война. България се задължава да изплати 70 милиона долара репарации, от които 45 милиона долара на Гърция и 25 милиона долара на Югославия. Изплащането трябва да стане в стоки по цени от 1938 г., завишени само с 10 – 15%, което увеличава реалната стойност на задължението до 119 милиона долара. Тази сума е многократно по-ниска от репарациите, определени с Ньойския договор, но е почти два пъти по-голяма от реално изплатените по него суми. В допълнение към това репарациите трябва да бъдат изплатени само за 8 години, което прави годишните вноски над 8 пъти по-високи от плащаните по Ньойския договор. Стойността им се равнява на половината от целия годишен износ на страната през 1945 – 1946 г.
- Малко по-късно Югославия опрощава репарациите на България като жест на добра воля в контекста на преговорите за създаване на федерация между двете страни.
Освен наложените репарации България се отказва от всички свои вземания от Германия за времето след 1 септември 1939 г. Стойността им е около 100 милиона долара, главно неизплатени стоки, изнесени в Германия въз основа на клиринговите взаимоотношения между двете страни. На България не е разрешено да компенсира тези вземания с германските активи на българска територия, които съгласно решение на Съюзната контролна комисия в Германия се дължат на Съветския съюз, както и самите вземания от Германия.
От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов – подпредседатели на Министерския съвет. Договорът влиза в сила на 15 септември 1947 г.
Специално място на конференцията е отделено на тракийския въпрос и този за Западна Тракия. 27 години след Ньойския диктат , отнел несправедливо Западна Тракия от България, българската държава отново поставя пред международната общност въпроса за Западна Тракия. Още през юли 1946 г. се провежда общотракийски събор в гр. Кърджали за избор на тракийски делегати за Парижката мирна конференция. В отговор на твърденията на Гърция, че „Тракийската организация се ръководи от великобългарски шовинисти и фашисти“ критериите за делегати на конференцията са да са антифашисти и да са от Западна Тракия .
Така на Парижката мирна конференция, като почетни гости присъстват делегатите на специалната тракийска делегация, в следния състав:
Никола Спиров – Председател на Тракийската делегация на Парижката мирна конференция 1946 година и дългогодишен Председател на Тракийската Организация;
Димитър Маджаров – Председател на дружество Тракия в град Кърджали и известен тракийски деятел;
Ламби Данаилов – дългогодишен Председател на Тракийската Организация;
Петко Карадялков – тракийски българин, роден в село Дервент, Дедеагачко, преживял заточението на тракийските българи от село Дервент на остров Крит през 1923 година. Известен журналист- главен редактор на вестник „Вечерни новини“ и главен редактор на изданието на Тракийската Организация- вестник „Тракия“.
На тракийската делегация не е разрешено да прочете декларация на пленарното заседание на Парижката мирна конференция проведено на 14 август 1946 година. Затова на 21 август 1946 година в изложбената зала за България на Парижкото изложение , българската легация в Париж организира специална пресконференция, на която Председателят на тракийската делегацията Никола Спиров прочита изложението на тракийските българи. Присъстват журналисти от СССР, САЩ, Великобритания, Франция и двама от Гърция. Раздадени са брошури за Западна Тракия в международните договори, Етнографски лик на Западна Тракия, Изказване на чужденци за Западна Тракия, Меморандум на Тракийската Организация изпратен през месец април 1946 година до съвета на външните министри на Парижката мирна конференция , Изложение за националните , революционни и просветни борби в Западна Тракия, представяне на народното творчество на тракийските българи и др.
Източници:
„Доклад на тракийската делегация за извършената работа в Париж пред конференцията за мира“ издание на ЦИК на Тракийската Организация, София, 1946.
ББ
