ПОПАЯНОВ, Георги Стойчев (1881-1951) – български революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Известен етнограф.
Георги Попаянов (изписване до 1945 година: Георги попъ Аяновъ) с псевдоними Пожарски и Пожаревски е роден през 1881 година в село Дерекьой, Лозенградско. Син е на поп Стойчо Аянов. Завършва гимназията в Одрин. Работи като учител в Ново Паничарево, България. На 10 май 1901 година участва в изпращането на четата на Георги Кондолов от Алан Кайряк. През септември 1902 година става учител в Малко Търново. Участва в подготовката за въстание. Георги Попаянов е един от последните секретари на революционния комитет в този град. След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет и се завръща в Османската империя като учител в Одринската гимназия. След Младотурската революция през 1908 година ВМОРО се легализира. През септември 1908 г. се провежда конгрес на организацията в Одрин. Избира се ново окръжно Боево тяло в което е включен и Попаянов. Става пунктов началник в Алан Кайряк.
Установява се в Анхиало, България. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, под командването на роднината си Димитър Аянов. Носител е на сребърен медал „За заслуга“.
След окончателното прогонване на българите от Източна Тракия, той се установява в Бургас. Попаянов започва да се занимава с въпросите на историята от най-ранна възраст, но се активизира след 1923 г., когато изцяло се съсредоточава върху историята на Източна Тракия.
Той обикаля България и издирва тракийски преселници и бежанци. Попаянов написва две книги за Източна Тракия: „Странджа. Етнографски, географски и исторически проучвания“ и „Малко Търново и неговата окрайнина. Антропо-географски и исторически проучвания“. Събирач е на археологически, исторически, стопански, икономически, културни и фолклорни материали. Автор е на много публикации. Умира на 24 февруари 1951 година в Бургас.
Литература : Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984 ; Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999 ; Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа. София, Община Малко Търново. Държавна агенция „Архиви“, 2009; Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001 ;Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014 г.
ББ