Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. – Кодът за оцеляването

Категория: Дейци

Ковачев, Йосиф Антонов

Йосиф Антонов Ковачев

Йосиф Антонов Ковачев е виден български учен, изследовател, педагог, обществен и културен деец, кмет на град София (1886-1887 г.), действителен член на Българското книжовно дружество. Роден е в град Щип, (дн. Република Северна Македония) на 16 януари 1839 г. (починал на 31 октомври 1898 г.) Брат е на известния български революционер Михаил Ковачев. Учи във взаимно училище в родния си град Щип, след това в периода 1855-1859 г. учителства в град Гниляне (дн. Р. Косово). Проф. Атанас Иширков в своя труд „Пътуване в Македония и Поморавие“ 1916 г. споменава, че: „ В горната долината на Българска Морава лежи градецът Гниляни, в който е учителствал Йосиф Ковачев, що игра важна роля за нашето Възраждане“(116 с.)

Създател е Щипското българско педагогическо богословско училище, чийто възпитаници са видните български революционери – Иван Соколов и Никола Саранов, взели участие в борбите за национално обединение. След това (от 1888 г.) до края на своя живот е преподавател по педагогика във Висшето училище на София (дн. Софийски университет). Изключително много допринесъл за културното, духовното, образователното развитие на България през ХІХ век. Днес в град София има кръстено училище 48. ОУ „Йосиф Ковачев“, както и улица „Йосиф Ковачев“ в жк. „Сухата река“

Общи, Димитър Николов (Николич)

Димитър Общи

Димитър Николов (Николич) е български революционен деец. Роден е в Дяково (дн. Р. Косово) през 1835 г. В „Диарбекирски дневник и спомени“ на Тоне Крайчов се споменава следното: „ Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от село Дяково (Македония)“. Димитър Общи е близък съратник на Апостола на свободата – Васил Левски. Доброволец е в Първата българска легия в Белград през 1862 г. Активен деец и участник в четата на Стоян Войвода, а същото така и като четник в отряда на Джузепе Гарибалди. Участва в сраженията по време на Критското въстание (1866-1869). В българската историография личността на Димитър Общи предизвиква бурни дискусии, които са свързани, най-вече с неговите самопризнания по делото, свързано с Арабаконашкия обир извършен на 22 септември 1872 г.