Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. – Кодът за оцеляването
Йосиф Антонов Ковачев е виден български учен, изследовател, педагог, обществен и културен деец, кмет на град София (1886-1887 г.), действителен член на Българското книжовно дружество. Роден е в град Щип, (дн. Република Северна Македония) на 16 януари 1839 г. (починал на 31 октомври 1898 г.) Брат е на известния български революционер Михаил Ковачев. Учи във взаимно училище в родния си град Щип, след това в периода 1855-1859 г. учителства в град Гниляне (дн. Р. Косово). Проф. Атанас Иширков в своя труд „Пътуване в Македония и Поморавие“ 1916 г. споменава, че: „ В горната долината на Българска Морава лежи градецът Гниляни, в който е учителствал Йосиф Ковачев, що игра важна роля за нашето Възраждане“(116 с.)
Създател е Щипското българско педагогическо богословско училище, чийто възпитаници са видните български революционери – Иван Соколов и Никола Саранов, взели участие в борбите за национално обединение. След това (от 1888 г.) до края на своя живот е преподавател по педагогика във Висшето училище на София (дн. Софийски университет). Изключително много допринесъл за културното, духовното, образователното развитие на България през ХІХ век. Днес в град София има кръстено училище 48. ОУ „Йосиф Ковачев“, както и улица „Йосиф Ковачев“ в жк. „Сухата река“