Автор: itdep

Леарт Докле е български актьор роден в Албания, от български и гръцки произход. Роден е в Албания. Баща му, актьорът и режисьор Зехрудин Докле е българин от албанската част на областта Гора, а майка му, гръцката певица Клеопатра Докле, популярна в Албания.

Васил Шанто – Васко (на албански: Vasil Shanto – Vasko) е албански политик, деец на Албанската комунистическа партия, кандидат за член на Централния комитет на партията, народен герой на Албания. Роден е на 13 август 1913 година в Шкодра, в семейството на Петруш и Юстиниана, емигранти от град Струга. Баща му Петруш и майка му Юстиниана имат хлебарница в Шкодра, а по време на Втората световна война в Тирана. Убит е на 1 февруари 1944 година при престрелка с германски сили при Шкодра. Сестрата на Шанто, Елисавета, е омъжена за Петър Булатович-Булат (Петро Булати), бивш полковник в албанското министерство на вътрешните работи, с албанско и югославско гражданство. В 1956 година Булати е обявен за „враг на народа“ и „агент на УДБА“ и екзекутиран. Сестрата на Шанто с останалата част от семейството е изпратена в лагер за интерниране.

Медийно отразяване на кръгла маса „ Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването.“ Проведена на 17.10.2024 г. , Кюстендил

БТА:  Има още много какво да се желае по отношение на правата и интересите на българските общности зад граница, каза Илияна Йотова (видео)

Actualno.com: Община Кюстендил проведе кръгла маса на тема „Българите на Балканите“

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Иска ми се да призова своите колеги от Р Северна Македония да четат с повече разбиране европейските ценности

Фотогалерия

БНР: Кръгла маса, посветена на българите, живеещи извън страната

Инфомрежа: Йотова от Кюстендил: Недопустимо е да се примиряваме с незачитането на човешките права

Novini.bg: Вицепрезидентът Йотова: Призовавам колегите от РСМ да четат с повече разбиране европейските ценности

Про Нюз Добрич: Вицепрезидентът Илияна Йотова: Иска ми се да призова своите колеги от Р Северна Македония да четат с повече разбиране европейските ценности

Областна администрация Кюстендил-официален сайт: Кюстендил бе домакин на кръгла маса на тема „Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването“

Антон Лебанов е известен банатски българин, общественик, юрист, журналист и поет. Роден на 14 ноември 1912 г. във Винга, населено място в областта Банат – Румъния. Завършва гимназиално образование през 1921 г. в Пиаристкия лицей на Тимишоара, а висше със специалност право – в Университета на Клуж през 1935 г. Веднага започва адвокатска практика във Винга, както и да се изявява като поет и общественик и се включва в челния строй на будната патриотична интелигенция, а от 1933 г. – като журналист и политически деец на банатските българи.

По време на учението си в лицея и университета Лебанов започва да пише поезия на своя роден диалект, който е признат за втори вариант на българския книжовен език. Първите му стихове са свързани с родния дом и природата, а през 1932 г. завършва голямата поема „Събуждане“. Активната обществена позиция го провокира да пише за „събуждането“ на банатските българи и осъзнаването им като малцинство. Лебанов е постоянен автор на вестник „Банатски български гласник“, издаван от Карол Телбизов, като от 1935 до 1940 г. е заместник, а до 1943 г. – главен редактор на този стожер на второто българското възраждане в Банат. Той е един от вдъхновителите и пряк участник във всички културни и политически начинания на българите в Румъния през 30-те и 40-те години на XX век. С много любов и преданост, влагайки всичките си интереси по история, философия, литература и изкуства, работи за активиране духа на героичните чипровчани.

Една от статиите на Антон Лебанов от 15 март 1936 г. е своеобразна програма за действие на банатското българско малцинство, за единство в „мисленето, усещането и работата“. Тази дейност се съпътства с издаването на вестници и книги, чиято цел е духовното възраждане и оцеляване.

Неуморната му дейност е не само културна и просветна. Лебанов участва в състава на делегацията на банатските българи и в проведения Първи извънреден конгрес на представителите на българите, населяващи всички покрайнини на Румъния на 21 и 22 май 1936 г. в Букурещ.

Антон Лебанов има голям принос за освобождаването на 1145 българи от Вардарска Македония, Западните български земи и Войводина, пленени през април 1941 г. от германската армия, които заедно с войниците от различни националности в тогавашна Югославия са затворени във военнопленнически лагер край Тимишоара в Румъния. Той се среща с коменданта на лагера и поставя въпроса за свободата на българите, осъществява връзка с българското правителство и организира изхранването на военнопленниците – българи до изпращането им по родните места, подпомаган от съпругата си и доброволци около нея.

Антон Лебанов идва в България с последната голяма преселническа вълна през 1943 г., по силата на Крайовския договор от 1940 г., за да избегнат пращането им на Източния фронт. Настанява се в София и работи в дирекция „Печат“ в Министерство на информацията, в Българската телеграфна агенция като редактор с унгарски и румънски език и кореспондент на румънската агенция „Аджерпрес“. За дългогодишната си дейност в БТА получава наградата „Златно перо“, а от унгарската телеграфна агенция MTI – отличието „Почетен член“. При едно от честванията на Чипровското въстание е награден с медал „Петър Парчевич“. През 2002 г. Държавната агенция за българите в чужбина награди Антон Лебанов със своя паметен медал „Иван Вазов“ за неговата цялостна културна и обществена дейност. До сетните си сили не е прекъсвал литературната, историческата и изследователската си активност в чипровчански дух. Ценителите му от Банат, които през 2006 г. издадоха лиричния му сборник „Младежки спомени“, в последните му дни го уведомиха, че е готов за печат неиздаден негов труд.

Карол Телбизов (1915-1994) е банатски българин от рода на Грасуловите, професор, правист, историк, и етнограф. Роден е на 10 април 1915 г. в Стар Бешенов, Австро-Унгария, днешна Румъния. Завършва лицей в Тимишоара, където изучава история, литература на унгарски език и получава солидни познания по класически езици. През 1938 г. завършва право в Университета в Клуж.

През студентските си години успешно издава за сънародниците си в Банат вестник „Banatski balgarski glasnik“ с тиражи от 1000 – 1500 броя в периода 1935 – 1943 г. и „Banatski balgarski kalindar“ в периода 1936 – 1940 г. По време на румънската окупация на Южна Добруджа ратува за сближаване и обединяване на българските малцинства в Добруджа и Банат.

Защитава докторска дисертация по правни и държавни науки в Софийския университет през 1942 г. През 1943 г. заедно със семейството си се завръща в родината на прадедите си България с последната вълна преселници банатски българи и се заселва в село Бърдарски геран, Белослатинско. През 1946 г. започва преподавателска и научна работа във Варненския университет.

Научните му трудове целят съхраняването на богатото наследство на нашите деди и са скромен принос към многовековната култура на колоритната банатска общност.

Един от най-видните представители на банатските българи, умира във Варна на 3 август 1994 г. Професор д-р Карол Телбизов е почетен гражданин на град Чипровци от 1985 година въз основа на заслугите му за изследването на историческото минало на Чипровския край и за усърдна обществена дейност за поддържане на националното съзнание на преселените в Банат чипровчани.

Банатските българи с почит към многостранната му книжовна, просветна и научна дейност издигнаха през 2011 година паметник на проф. Телбизов в родното му място Стар Бешенов.

По-значимите му научни разработки са:

•  „Българските търговски колонии в Трансилвания през ХІІІ век“;
•  „Общинското самоуправление на банатските българи под унгарска и австрийска власт“;
•  „Традиционен бит и култура на банатските българи“;
•  „Народната носия на банатските българи“;
•  „Банатската българска книжнина“;
•  „Българската регионална художествена литература в Банат“.

Георги Стойков (Сава) Раковски, (по рождение Съби Стойков Попович), е бележит публицист, писател, историк, етнограф и създател на революционното движение за освобождение на България.

Роден е през април 1821 г. в гр. Котел в заможно семейство. Родственик с Богориди и Мамарчеви. Учи в Котел, после в Карлово при Райно Попович и завършва гръцката гимназия в Цариград.

През лятото на 1841 г. Раковски се установява в Браила и участва във Втория браилски бунт. През февруари 1842 г. е арестуван и осъден на смърт. Спасен е от гръцкия консул и емигрира във Франция.

В Букурещ издава в. „Будащност” (1864), и редактира сп. „Българска старина” (1865).

В Букурещ Раковски става безспорен ръководител на българската емиграция. Поддържа преки контакти с румънското правителство и с дейци от цяла Румъния и Молдова. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Раковски стига до идеята, че българският народ трябва да разчита на собствените си сили. Затова в края на 1866 г. изработва своя Трети план за освобождение на България, наречен „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето”.

В този закон се предвижда подготовката на общо въстание от централно ръководство – „Върховно началство”, начело на българска армия, състояща се от чети, които по даден сигнал ще преминат в България. През пролетта на 1867 г. Върховното началство подготвя и изпраща в България четите на Филип Тотю и на Панайот Хитов.

През 1867 г. е определен и включен като знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана. Заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия (1867-1868).

Георги Раковски се разболява тежко и умира на 09.10.1867 г. Неговите заслуги за българското освобождение са изключителни. Със своята пламенна публицистика е художествена дейност, с теоретичните си и практически трудове и планове, с авторитета си на енциклопедична личност той възпитава цяло поколение, което продължава неговото дело.