Милена Селими – Застъпникът на българската общност в албанския Комитет на националните малцинства, писател, преводач, журналист, с родови корени в България.
Милена Селими (на албански: Milena Selimi) е албанска журналистка, преводачка и писателка. Родена е през 1968 г. в Тирана, Албания. Майка ѝ, Янка Селими, е преводачка от Добрич (превела е на албански „Естествен роман“ на Георги Господинов), популяризира българския език в Албания като преводач в българската секция на Радио Тирана, в различни албански институции и като преподавател в Тиранския университет, а баща ѝ, хореографът Скъндер Селими, е основоположник на албанската балетна школа, автор на учебна литература по хореография и история на балета, както и на монографии върху албанските народни танци.
Завършва през 1991 г. с бакалавълска степен албанска филология в университета на Тирана. В периода 1997 – 1998 г. получава магистърска степен по „Журналистика и медии“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Прави преводи на българска, италианска, македонска, сръбска и хърватска литература на албански език. От български е превела „Мисия Лондон“ от Алек Попов, „Възвишение“ от Милен Русков и др. През юли 2019 г. е резидент на „Къща за литература и превод“ в България със стипендия от програмата „Традуки“ и превежда на албански език романа „Физика на тъгата“ на Георги Господинов. От месец юни 2023 г. е представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания. Живее със семейството си в Тирана.
В разговор с български колеги споделя: „Радиото е в сърцето ми. Винаги, когато имам възможност, правя неща и за радиото. С преводите започнах като студент в Тирана. За да запозная моите колеги албанци с литература от България, аз им превеждах разкази на Елин Пелин. Професионално започнах работа като преводач през 2010г. Помогна ми мрежата “Традуки”, която дава възможност на хората от Балканите и от Източна Европа да се опознаят чрез литературата. От тогава до сега съм превела автори от България, Сърбия, Северна Македония, Хърватия. Много близък до сърцето ми е Георги Господинов. Аз съм преводачът на неговата книга “Физика на тъгата”, а сега ще се захвана и с “Времеубежище”. Майка ми е преводач на неговия “Естествен роман”. От Алек Попов съм превела “Мисия Лондон”, от Милен Русков – “Възвишение”, а най-трудна ми беше книгата на Калин Терзийски “Има кой да ме обича”. В момента превеждам последния роман на професор Златимир Коларов (б.а. „По тънката повърхност на леда”). Всичко започва от момента, в който се запозная лично с автора. Познавам албански писатели, които по различни пътища са се запознали със съвременни български творци. Например, Стефан Чапалику е албанец, който наскоро имаше представяне в София. И, когато той или други колеги се върнат от международни срещи, аз разговарям с тях и те ми разказват как се развива литературата в България. Т.е. много е важно прякото впечатление от автора. Например, Георги Господинов е преведен в Албания още преди 10 години, а пък чак сега хората започват да се запознават с него. Разбира се, това е и благодарение на наградата “Букър”, защото подобни високи признания няма как да не влияят върху читателите. Хората, които са в литературните среди, имат интерес и към българската литература, но и в Албания, както навсякъде, имаме проблеми с четенето, с достигането на читатели и с издателствата, защото всичко стана много скъпо. Но има интерес.
Важно и ние да имаме културен център. Важно е и за Албания, и за България и особено за българската общност. Когато виждаш внимание към себе си от държавата, от институциите й, това ти дава стимул да продължаваш да отстояваш своята култура. Българите тук обичат и Албания, и България. А и двете ни страни са в много добри отношения в момента. С новия посланик на България в Тирана сме в постоянен диалог и се надявам, че усилията ще продължат. Защото всичко това е от полза и за двете дни страни, а най-вече за българската общност”. Проблемът е, че нямаме учители по книжовен български. Езикът на повечето българи в Албания е говорим, наследен от баба и дядо. Той е своеобразна крепост за българите, която ги е защитила и благодарение на която са оцелели през вековете.
