ЛАЗОВ, Лазар Димитров ( 1872-1929)- български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Роден е на 19 март 1872 година в Лозенград, тогава в Османската империя. Завършва II прогимназиален клас. В 1896 година влиза във ВМОРО, посветен от лозенградския учител Павел Генадиев. Заминава за България, където работи като керемидчия. В 1899 година навлиза с чета в Малкотърновско. В 1901 година е в петчленната организационна и агитационната чета на войводата Лазар Маджаров. Четата е с район селата Чеглаик, Кулата, Пирок, Дерекьой, Корията, Койово, Каракоч, Българско Кадиево.
На конгреса на Петрова нива Лазо Лазов е избран за войвода на Дерекьойски район. На 6 август избухва Преображенското въстание и четата на Лазов има за задача за унищожи силния турски гарнизон в Дерекьой и да прекъсне съобщенията между Лозенград и Малко Търново. Съобщенията са прекъснати, а нападението на Дерекьой е неуспешно. Населението от обхванатите от въстанието участъци масово започва да бяга към България и четата на Лазов охранява бягащите българи от опожарените села. След един месец, през октомври, четата минава границата, събира се с останалите чети на Зеленишка река, където те са разформировани. В този период Лазов е четири пъти ранен, като окуцява.
На Варненския конгрес в 1904 година е избран за член на Боевото тяло заедно с Лазар Маджаров и Стамат Икономов и за член на задграничното ръководство на Одринския революционен окръг.
След Младотурската революция в 1908 година, Лазов се завръща в Лозенград. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2-ра опълченска дружина със специални мисии и задачи, като познавач на Странджа и Тракия изобщо. По време на Първата световна война служи в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк. След войната е полицейски пристав в Созопол и Бургас до смъртта си.
В 1923 година е председател на учредителния конгрес на Вътрешната тракийска революционна организация в Хасково. Заболява през 1929 година и умира на 17 април в София .
Литература Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982 ; Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984 ; Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014
ББ
