Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. – Кодът за оцеляването

Категория: Албания

Чилев, Перикли Томов

Перикли Томов Чилев е български учител и етнограф, деец на късното Българско възраждане в Македония. Роден в 1864 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Завършва гръцкото училище в Крушево, а в 1880 година и Солунската гимназия. В 1884 година завършва Атинския университет със специалност класическа филология . Работи като учител в Крушево и Битоля от 1883 до 1904 година. Мести се в България и от 1 септември 1894 година до края на живота си преподава класически езици в Първа мъжка гимназия в София. Член е на дворцовата свита на цар Фердинанд и преподава на принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски гръцки и латински. Член-учредител е на Македонския научен институт в София.

През 1922 г. Албанското културно дружество в София „Дѫшира“ упълномощава българския просветен деец от Крушево Перикли Чилев да напише кратка брошура посветена на Албания и албанците.

[1] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед, XXIV (3). 2001. с. 60

Колушев, Недялко (Неделчо, Делчо) Николов

Недялко (Неделчо, Делчо) Николов Колушев или Маренин е български учител, политик, дипломат и деец на македонското освободително движение.
Роден е в 1870 година в източнотракийския град Бунархисар . Завършва Априловската гимназия в Габрово през 1891 г. и история с докторат в университета в Гент, Белгия през 1895 г. Работи като учител в Солунската гимназия и по-късно е сред учредителите на Българското тайно революционно братство през 1897 г. В 1898 година участва в списването на хектографирания вестник на Братството „Борба“.

През 1900 година се включва в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация . Работи и като български дипломатически представител в Солун и Битоля. В 1902 година управлява българското консулство в Солун. В периода 1906–1914 година е български представител в столицата на Черна гора, Цетине: от 20 ноември 1906 до 31 юли 1907 година е управляващ легацията, от 31 юли 1906 до 1 ноември 1910 година е дипломатически агент, а от 1 ноември 1910 до 8 декември 1914 година е пълномощен министър. Сключва устното споразумение с черногорския крал Никола I за участие в Балканската война.

Още през 1902 г. Колушев, под псевдонима д-р Н. Маренин, публикува в София книгата „Албания и албанците”. През 1906 г. изтъква в един свой обширен рапорт необходимостта управляващите кръгове в София никога да не забравят факта, че в една твърде голяма територия българите в Македония и албанците живеят в непосредствено съседство и дори твърде често смесено.
Някои конкретни инициативи на този наш дипломат, добър познавач както на миналото, така и на тогавашните проблеми на албанското население, стават основа за едно твърде осезателно активизиране на българската политика по албанския въпрос в навечерието на Балканската война.

По време на Първата световна война е дипломатически представител в османската столица Цариград: от 8 декември 1914 до 21 ноември 1916 година е управляващ легацията, а от 21 ноември 1916 до 21 ноември 1918 година е пълномощен министър.
Избран е за народен представител в XXI обикновено народно събрание. Участва в списването на „Македонски преглед“ на Македонския научен институт. Загива при атентата в църквата „Света Неделя“.

Едната му дъщеря, Ана Колушева (1907 – 1997), е старши научен сътрудник и доктор на химическите науки. Другата му дъщеря, д-р Марена Колушева (1905 – 1961), редом със своя съпруг Кочо Апостолов, служи като един от първообразите на главните герои в романа „Тютюн“ на Димитър Димов.

[1] ВМОРО : Псевдоними и шифри 1893-1934 : Справочник / Борис Николов . – София : Звезди, 1999. – 184 с. ; 20 см. .Съдържа: Библиогр. с. 181-184 ; Именен показалец ; Азбучен показалец на селища
ISBN:  954-9514-17-X

[1] Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало : С особен поглед към тяхното полит.-револ. движение : Кн. 1 – / Христо Иванов Манджуков. – София : Тракийски върховен изпълн. к-т, 1934 (София : Б. А. Кожухаров). – Кн. 1: Историята им до 1903 г. – 312 с. : с ил.

[1] Революционни дейци от Македония и Одринско : биографичен илюстрован справочник / Александър Г. Пелтеков. – София : ИК Орбел, 2014. – 553 с. : с портр.

 

Докле, Намик Хамза

Намик Хамза Докле (на албански: Namik Dokle) е албански политик, бивш заместник министър-председател на Албания. Роден е на 11 март 1946 година в Драч. По произход е горанин от село Борие, Кукъско.

Селими, Милена

Милена Селими – Застъпникът на българската общност в албанския Комитет на националните малцинства, писател, преводач, журналист, с родови корени в България.

Милена Селими (на албански: Milena Selimi) е албанска журналистка, преводачка и писателка. Родена е през 1968 г. в Тирана, Албания. Майка ѝ, Янка Селими, е преводачка от Добрич (превела е на албански „Естествен роман“ на Георги Господинов), популяризира българския език в Албания като преводач в българската секция на Радио Тирана, в различни албански институции и като преподавател в Тиранския университет, а баща ѝ, хореографът Скъндер Селими, е основоположник на албанската балетна школа, автор на учебна литература по хореография и история на балета, както и на монографии върху албанските народни танци.

Завършва през 1991 г. с бакалавълска степен албанска филология в университета на Тирана. В периода 1997 – 1998 г. получава магистърска степен по „Журналистика и медии“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Прави преводи на българска, италианска, македонска, сръбска и хърватска литература на албански език. От български е превела „Мисия Лондон“ от Алек Попов, „Възвишение“ от Милен Русков и др. През юли 2019 г. е резидент на „Къща за литература и превод“ в България със стипендия от програмата „Традуки“ и превежда на албански език романа „Физика на тъгата“ на Георги Господинов. От месец юни 2023 г. е представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания. Живее със семейството си в Тирана.

В разговор с български колеги споделя: „Радиото е в сърцето ми. Винаги, когато имам възможност, правя неща и за радиото. С преводите започнах като студент в Тирана. За да запозная моите колеги албанци с литература от България, аз им превеждах разкази на Елин Пелин. Професионално започнах работа като преводач през 2010г. Помогна ми мрежата “Традуки”, която дава възможност на хората от Балканите и от Източна Европа да се опознаят чрез литературата. От тогава до сега съм превела автори от България, Сърбия, Северна Македония, Хърватия. Много близък до сърцето ми е Георги Господинов. Аз съм преводачът на неговата книга “Физика на тъгата”, а сега ще се захвана и с “Времеубежище”. Майка ми е преводач на неговия “Естествен роман”. От Алек Попов съм превела “Мисия Лондон”, от Милен Русков – “Възвишение”, а най-трудна ми беше книгата на Калин Терзийски “Има кой да ме обича”. В момента превеждам последния роман на професор Златимир Коларов (б.а. „По тънката повърхност на леда”). Всичко започва от момента, в който се запозная лично с автора. Познавам албански писатели, които по различни пътища са се запознали със съвременни български творци. Например, Стефан Чапалику е албанец, който наскоро имаше представяне в София. И, когато той или други колеги се върнат от международни срещи, аз разговарям с тях и те ми разказват как се развива литературата в България. Т.е. много е важно прякото впечатление от автора. Например, Георги Господинов е преведен в Албания още преди 10 години, а пък чак сега хората започват да се запознават с него. Разбира се, това е и благодарение на наградата “Букър”, защото подобни високи признания няма как да не влияят върху читателите. Хората, които са в литературните среди, имат интерес и към българската литература, но и в Албания, както навсякъде, имаме проблеми с четенето, с достигането на читатели и с издателствата, защото всичко стана много скъпо. Но има интерес.

Важно и ние да имаме културен център. Важно е и за Албания, и за България и особено за българската общност. Когато виждаш внимание към себе си от държавата, от институциите й, това ти дава стимул да продължаваш да отстояваш своята култура. Българите тук обичат и Албания, и България. А и двете ни страни са в много добри отношения в момента. С новия посланик на България в Тирана сме в постоянен диалог и се надявам, че усилията ще продължат. Защото всичко това е от полза и за двете дни страни, а най-вече за българската общност”. Проблемът е, че нямаме учители по книжовен български. Езикът на повечето българи в Албания е говорим, наследен от баба и дядо. Той е своеобразна крепост за българите, която ги е защитила и благодарение на която са оцелели през вековете.

Докле, Леарт

Леарт Докле е български актьор роден в Албания, от български и гръцки произход. Роден е в Албания. Баща му, актьорът и режисьор Зехрудин Докле е българин от албанската част на областта Гора, а майка му, гръцката певица Клеопатра Докле, популярна в Албания.

Темелко, Кристо

Кристо Темелко (на албански: Kristo Themelko) с псевдоним Шуля (Shulja) е албански военен и политик, деец на Албанската комунистическа партия, по-късно преследван като съмишленик на Кочи Дзодзе. Роден е като Кръсто Иванов Темелков в 1915 година в костурското българско село Връбник в семейството на Иван и Дона.