Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. – Кодът за оцеляването

Чавдаров, Стефан

Стефан Чавдаров (Чафето) (24 март 1883, Стара Загора – 1 авг. 1944)

Български революционер, драмски войвода на ВМОРО. Завършва втори прогимназиален клас и тогава се присъединява към ВМОРО. Става четник при ахъчелебийския войвода Пейо Шишманов и участва в Илинденско-Преображенското въстание. След потушаването на въстанието през 1904 г. Стефан Чавдаров е определен за подвойвода в драмската чета на Михаил Даев. През 1907 г. става войвода на собствена чета. Участва в опит за пленяване на английския полковник Елиът, но акцията е осуетена от турската армия. Води сражения с турски войски, като няколко пъти е предаван от гъркомани. След убийството на М. Даев през октомври 1907 г. се противопоставя на Яне Сандански и изпраща писма до Централния комитет и Задграничното представителство на ВМОРО срещу неговите действия. Участва във възстановяването на ВМОРО от Тодор Александров и е войвода в Горноджумайско и Малешевско. След започването на Балканската война през есента на 1912 г. е начело на чета на Македоно-одринското опълчение, а през Първата световна война служи в 67-ми пехотен полк. След края на войната се оттегля от революционна дейност и се завръща в България.