Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. – Кодът за оцеляването
Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. – Кодът за оцеляването
Книги
М 8/107
1. Българи и ромъни в миналото и сега. – София : Отечествен фронт, 1947. – 16 с.
84451
941Б/П/Ж46
2. Жечев, Николай. Браила и българското културно-национално възраждане : Изследване / Николай Жечев ; Отг. ред. Иван Унджиев. – София : БАН, 1970. – 240 с.
133256
37/К/О-36
3. Люлюшев, Марин. Добри Войников – продължител на предосвобожденските демократични просветни традиции на Еленската „даскалоливница“ в Браила и Гюргево. // Огнище на педагогическа мисъл : Материали от Нац. научн. конф. по образованието в гр. Елена, 11 и 12 септ. 1981 г. – В. Търново : Великотърновски унив. „Св. св. Кирил и Методий, 1981.
132676
941Б.07/.083/П/С98
4. Сюпюр, Елена Сава. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век : Моногр. – София : БАН, 1982. – 276 с.
146679
37/П/Л95
5. Люлюшев, Марин П. Просветното дело на българската емиграция в Румъния през Възраждането : [Изследване] / Марин Люлюшев. – София : Наука и изкуство, 1986. – 187 с.
148361
941Б.02/.06/П/Т79
6. Трайков, Веселин Николов и др. Българската емиграция в Румъния ХIV век – 1878 година и участието и в стопанския, обществено-политическия и културния живот на румънския народ : Изследване / Веселин Трайков, Николай Жечев. – София : Наука и изкуство, 1986. – 392 с.
162846
949.72.04/П/Ж49
7. Жечев, Николай. Букурещ – културно средище на българите през Възраждането / Николай Жечев. – София : БАН, 1991. – 352 с.
177925
8. Люлюшев, Марин Петров. Българската просвета в Браила ХIХ-ХХ век : – Велико Търново : Университетско издателство Св. св. Кирил и Методий, 1994.
176645
9. Българите в Румъния ХVII-ХХ в. : Док. и материали. – София : Академично издателство Проф. Марин Дринов, 1994.
176654
10. Кузманова, Антонина. Българската църква и училището в Букурещ : Сборник. – София : Култ.- просв.център В. Априлов, 1994.
182905
11. Телбизов, Карол Иванов и др. Българското образование в Банат и Трансилвания. – Велико Търново : Университетско издателство Св. св. Кирил и Методий, 1996.
12. Сюпюр, Елена Сава. Българските училища в Румъния през XIX век : Документи 1858-1877 : [Т. 1] / / Състав. Елена Сюпюр ; Прев. [от рум.] Веселин Трайков, 1999.
Библиотеката не притежава книгата.
210817
13. Жечев, Николай и др. Българите в Галац през Възраждането / Николай Жечев Николов ; Предг. Веселин Николов Трайков. – София : Академично издателство Проф. Марин Дринов, 2007. – 246 с.
212251
949.72.042/П/К52
14. Керчова-Пъцан, Лучия и др. Букурещ – места и личности на българската емиграция през Възраждането : Научнопопулярен очерк и документи / Лучия И. Керчова-Пъцан, Лука П. Велчов. – Велико Търново : Фабер, 2007. – 136 с. : със фотогр., к.
211556
23/28/П/Р12
15. Радев, Иван. Българският храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Букурещ / Иван Радев. – Велико Търново : Веста, 2008.
217110
16. Георгиев, Любомир. Българите католици в Трансилвания и Банат : XVIII-първата половина на XIX в / Любомир Климентов Георгиев; Науч. ред. Васил Тодоров Гюзелев. – София : Нац. библ. Св. св. Кирил и Методий, 2010.
225528
17. Колев, Йордан. Положението на българите в съседните държави / Йордан Колев. // Колев, Йордан. Майка България и нейните чеда по света : Справочник за българските общности, училища, църковни общини, културно-информационни центрове и други организационни структури по света / Йордан Колев. – София : Б. изд., 2013, с. 121-190.
Положението на българите в: Турция, Гърция, Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Румъния, Албания, Кипър.
930.25 ПАIIб/И36
18. Грек, И. Ф. и др. Г. С. Раковски и подготовката на втория браилски бунт 1841-1842 г. / И. Ф. Грек, Н. Н. Червенков ; Прев. от рус. Бойка Дзипалска. // Известия на държавните архиви, № 62, 1992, с. 281-303.
Рез. на рус. и англ. ез. С библиогр. Съдържа и текста на докл. на С. А. Карнеев и др. док.
ПАIIб//И95
19. Нягулов, Благовест. Честване на 125-годишнината на българската църква и училище в Букурещ / Благовест Нягулов. // Исторически преглед, 1993, № 6, с. 153-155.
ПАIIб/Н27
20. Стоянова, Горица. Българите в Румъния – минало, настояще и перспектива / Горица Стоянова. (миграция). // Население, 1994, № 3, с. 95-97.
ПАIб/И40
21. Данков, Евлоги. Образование и просвета на българите в Браила (ХIХ-ХХ в.). // Издател, № 2, 3, 4, 1995, с. 30-31.
ПАIIб/Д40
22. Добриянов, Тодор. Българската общност в Румъния чезне / Тодор Добриянов. // Демократически преглед, 1997, № 33, с. 264-297.
23. Атанасова, Яна Костадинова. Развитие на началните училища в Базарджишко (Добричко) през периода на господството на Кралство Румъния в Южна Добруджа (1913-1940) / Яна Атанасова. (видове общообр. у-ща). // Начало училище, IV, 1997, № 6, с. 48-54.
Библиотеката не притежава годината на списанието.
ПАIIб/И95
24. Нягулов, Благовест. Малцинственото движение на банатските българи в Румъния (1935-1940) / Благовест Нягулов. (ист.). // Исторически преглед, LIV, 1998, № 5-6, с. 109-132.
ПАIIб/Б92
25. Таринска, Стефана. Ботев и Великсин – момент от литературния живот на българите в Браила / Стефана Таринска. (лит.). // Български език и литература, XXXIX, 1998, № 5-6, с. 64-72.
26. Гаврилова, Райна и др. Към историята на гражданския сектор в България / Райна Гаврилова ; Иван Еленков. // Изследване на гражданския сектор, 1998, № 2, с. 7-145.
Исторически сведения за Българската книгоиздателска ефория; литературното общество в Брашов; читалищата през Възраждането; ученически дружества; женски д-ва; благотворителни; сиропиталища; младежки червен кръст; туристически; алианс Франсез; българското инженерно-архитектурно дружество и др.
Библиотеката не го притежава.
ПАIIб/П32
27. Георгиева, Станка. Българското учебно дело в Румъния след Първата световна война / Станка Георгиева. // Педагогика, XI, 2001, № 7, с. 87-96.
ПАIб/Е29
28. Колев, Йордан. Българите в Румъния / Йордан Колев. // Един завет, XII, 2003, № 4, с.13-19.
29. Шишкова, Любка. Семейство Чапърови – живот, отдаден на България / Любка Шишкова. // Родознание, IX, 2004, № 3, с. 39-45.
Родът на Христо Чапъров, преселник в Браила от 1829 г.
Библиотеката не притежава книжката от тази година на списанието.
30. Карабенчева, Катерина. Етнокултурна идентичност на банатските българи в Румъния / Катерина Карабенчева. // Български фолклор, XXXI, 2005, № 1, с. 74-80.
Библиотеката не притежава книжката от тази година на списанието.
ПАIIб/И95
31. Кирилова, Антоанета. Из взаимоотношенията на Райко Жинзифов с българи в Румъния и Южна Русия (60-те – 70-те години на XIX в.) / Антоанета Кирилова. // Исторически преглед, LXII, 2006, № 3-4, с. 245-262.
ПАIIб/С57
32. Гюзелев, Васил. В памет на Марин Дринов – председател-основател на Българското книжовно дружество в Браила : 100 г. от смъртта му / Васил Гюзелев. // Списание на БАН, CXIX, 2006, № 3, с. 70-73.
ПАIIб/И95
33. Симеонова, Ружа. Още веднъж за учителя Христо Златев и българското училище в Александрия / Ружа Симеонова. // Исторически преглед, 2007, № 3-4, с. 95-110.
Резюме: Ружа Симеонова посвещава своя труд на учителя Христо Златев и българското училище в Александрия. По документални материали са проследени важните моменти от живота на Христо Златев – учителската му кариера в Шумен, както и обществената му дейност – подготовка на помагала, преводи и др. Най-голямо внимание обаче е отделено на учителската му кариера в Александрия след 1855 г. Изложени са любопитни факти за развитието на българското училище там и многообразието от проблеми, пред които е изправено училището след проникването на румънския етнически елемент.
ПАIIб/И95
34. Паскалева, Виржиния. Българите в Браила през погледа на австрийски консули / Виржиния Паскалева. // Исторически преглед, LXIII, 2007, № 3-4, с. 76-81.
ПАIIб/И95
35. Хаджиниколова, Елена. За напускането от Васил Д. Стоянов на ръководството на Българското книжовно дружество в Браила (1872 г.) / Елена Хаджиниколова. // Исторически преглед, LXIII, 2007, № 3-4, с. 244-252.
ПАIIб/М19
36. Жечев, Николай. Из историята на българското учебно дело в Браила / Николай Жечев. // Македонски преглед, ХХХ, 2007, № 3, с. 73-82.
ПАIIб/Б92
37. Любенова, Милена. Българската общност в Дудещ-Чопля (Букурещ) / Милена Любенова. // Български фолклор, XXXIV, 2008, № 1, с. 49-57.
Резюме: Този материал представя историята на селата Дудес и Чопля, област Илф, основани близо до град Букурещ от български бежанци по време на османското владичество. Заселниците са българи с православна вяра и католици. Статията проследява промяната в жилищните структури, които са част от румънската столица и промените, настъпили в запазването на българските традиции, език и идентичност от потомците на българските преселници. Проучва се и участието на българи от днешния квартал Дудес-Чопля в организациите на българската общност в Южна Румъния след демократичните промени през 1989 г.
38. Жечев, Николай. Към историята на българското читалище в Крайова през Възраждането / Николай Жечев. // Известия на Института за български изследвания, XXXI, 2014, № 1, с. 181-195.
Резюме: През 19 век в румънския град Крайова съществува една от най-многобройните български имигрантски общности на север от река Дунав. С течение на времето значителна част от местните българи всъщност до голяма степен са асимилирани от заобикалящата ги румънска среда. Поради това те не успяха да създадат своя църква, училище и други периодични издания. През 60-те и 70-те години на 19 век, когато българското национално културно-политическо възраждане се разгръща и засилва, някои събудени български емигранти в Крайова подемат инициатива за създаване на българска библиотека. Силен импулс те получават от големия български патриот Георги Раковски, който през 1865 г. издава специална брошура, с която приканва своите сънародници да запазят народността и да създадат свои културни национални институции, включително и читалище. Стимул в тази насока беше идеята за отбелязване на празник на славянските равноапостоли Кирил и Методий – 11 май. Сред най-ревностните спомоществователи и дарители, основали Българския културен център в Крайова през май 1871 г., са братята Данилови, хаджи Димитър Зеновски, Стефан Берон, Илия Ацовиц, Владимир Ранов и много други. Новото читалище „Зора” поставя своята голяма и амбициозна задача – създаване на библиотека и подпомагане на българската книжовност, създаване на българско училище, изграждане на българска църква и др. През годините на революционен подем през 1875-1876 г. читалището активно подпомага освободителната борба. Въпреки че не успя по различни причини да постигне големите цели, които учредителите си поставиха при създаването си; читалище „Зора” е благотворно за българската национална диаспора в Крайова през 70-те години на 19 век.
Библиотеката не го притежава.
ПАIIб/И95
39. Вичкова, Даниела. Българското централно благотворително общество. Структура и действия (1876–1877) / Даниела Вичкова. // Исторически преглед, 2014, № 1-2, с. 200-231.
Резюме: В статията е представена структурата на политическата организация, наречена Българско централно благотворително дружество (БЦДС), действала в Румъния в периода 1876–1877 г. Предоставя информация за 16 клона на организацията – Български благотворителни дружества (БХД) в Александрия, Болград, Браила, Бузъу, Галац, Гюргево, Измаил, Кълъраш, Крайова Олтеница, Плоещ, Синая, Слатина, Турну Мъгурели, Турну Северин, Търговище. Авторът търси информация за състава, организационните структури и печатите на различни дружества в архивните документи в Български исторически архив – Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Държавен военен архив – Велико Търново и Научен архив на Института за исторически изследвания при БАН и публикации в българската периодика от времето на Възраждането. Представени са кратки биографични данни на някои от активистите – участници. Авторът прави опит да проследи етапите на организационното развитие на БЦКС
ПАIIб/М62
40. Липчев, Румен Петров. Място и роля на българите в политическия живот на Румъния (30-те години на XX в.) / Румен Липчев. // Минало, XXII, 2015, № 3, с. 27-36.
ПАIIб/М62
41. Жечев, Николай. Из миналото на българите от Крайова : Някои данни за родолюбивата дейност на братя хаджи Данилови / Николай Жечев. // Минало, XXVI, 2019, № 2, с. 16-40.
ПАIIб/И95
42. Жечев, Николай. Проникване и разпространение на българската Възрожденска книжнина в град Крайова през ХІХ в. (до 1878 г.) / Николай Жечев. // Исторически преглед, 2019, № 2, с. 5-36.
Резюме: Трудът проследява проникването и разпространението на българската възрожденска книжнина (книги, вестници, списания, календари) сред българската общност в румънския град Крайова през 19 век (до 1878 г.). Проучването се основава на спонсорски списъци (предварителен абонамент) на книги, публикувани по това време, както и на други доказателства от епохата. Между 30-те и 70-те години на XIX в. благодарение на този вид спонсорство местните българи се запознават с издания, чиито автори, преводачи или съставители са известни български писатели и общественици като Ан. Кипиловски, Райно Попович, Г. С. Раковски, Сава Доброплодни, П. Р Славейков, Добри Войников, Любен Каравелов и др. Едни от най-ревностните почитатели и разпространители на тази литература в Крайова са д-р Петър Берон, братя Хаджи Данилови и др. В статията е включено и разпространението на българския възрожденски печат, издаваният в Цариград, както и този, отпечатан в българските емигрантски центрове в Румъния и Сърбия. Резултатите показват, че в сравнение с други големи центрове на българската диаспора в Румъния (Букурещ, Галац, Браила) в Крайова се появяват по-малко издания, което намалява влиянието им върху националното пробуждане на българската общност и омаловажава ролята на българските жители. там в българското национално възраждане.
ПАIIб/И95
43. Терзиева, Маргарита. Представители на българската диаспора в Александрия от втората половина на XIX век (до Освобождението) / Маргарита Терзиева. // История, XXVIII, 2020, № 4, с. 356-364.
Резюме: Статията анализира образователните, културните, националните и политическите предизвикателства пред българската диаспора в румънския град Александрия от втората половина на 19 век до Освобождението на България – запазване на родния език, възпитание на младото поколение в патриотичен дух, отношения със сънародниците, останали отвъд Дунава, включване в националноосвободителното движение. Споменават се имената на учители, лекари и други представители на българската емигрантска интелектуалция, съчетали професионалната си дейност с интензивна обществено полезна дейност. Част от тях се превръщат в бележити имена в Княжество България след Освобождението.
44. Водинчар, Елена. Българите в Румъния – културно наследство от фонда на Националния етнографски музей / Елена Водинчар. // Българска етнология, 2023, № 1, с. 122-124.
Библиотеката не притежава годината от списанието.
45. Никола Караиванов. Павел Теодорович, последният български директор на Болградската гимназия (1870-1881 г.), с. 77-84. – http://idgu.edu.ua/wp-content/uploads/2022/02/maket-slovjanskyj-poliloh-sajt.pdf#page=78
46. Караиванова, Татяна. Болградската гимназия и нейните две библиотеки (1861-1882), с. 84-92. – http://idgu.edu.ua/wp-content/uploads/2022/02/maket-slovjanskyj-poliloh-sajt.pdf#page=78
47. Мястото на Браила във формирането на българския емигрантски периодичен печат – https://obuch.info/uchebno-pomagalo-po-istoriya-na-blgarskata-jurnalistika-i-knig.html?page=2
48. Люлюшев, Марин. Просветна дейност и педагогически схващания на Добри Войников и Васил Друмев в Браила през 60-те и 70-те години на XIX век. – https://journals.uni-vt.bg/oldj/f03/VT-RNB-1980-81-Trudove-VTU-tom-19-kniga-4.pdf
ПРЕГЛЕДАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
1. Електронна база – Книги основен каталог
2. Електронна база – Серия 5 – статии от периодични издания
3. Електронен каталог COBISS.BG Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”
4. Електронна база – Тематична картотека
5. Google Наука – Google Scholar – Платформата съдържа записи на книги, статии и резюмета, подредени по области на знанието
В. Търново Изготвил:
14.12.2023 г. Отдел „Справочно-библиографски и краезнание”