Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. – Кодът за оцеляването
Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. – Кодът за оцеляването
Румъния
Българите в Румъния са разпръснати из всички историко- географски области на страната. Произходът и историческата им съдба обаче са доста различни. Сега говорим за: банатски, влашки, добруджански, трансилвански и бесарабски българи. Банатските българи са разделени от днешната граница между Румъния и Сърбия (областта е част от Австро-Унгария до края на Първата световна война). Българите във Влашко традиционно са наричани „сърби“. На практика, всички „сърби“ в южната част на Румъния са етнически българи. Основната част от тях обаче нямат възможност да получават образование или богослужение на майчин език, което засилва процесите на асимилация. За съжаление все по-малко от тези наши сънародници се записват като българи. Българи населяват земите по поречието на река Дунав още от Средновековието. Голяма част от територията на Северна Добруджа е обезбългарена в началото на ХІХ век. Немалко българи преминават река Дунав и отиват в Бесарабия, затова е трудно да се търси разлика в произхода между добруджанските и бесарабските българи. През 1940 се осъществява размяна на население между България и Румъния, наложено с Крайовската спогодба. Днес в областта живее малък брой наши сънародници. Българи обитават Трансилвания още от времето на кан Крум. С течение на времето обаче те са асимилирани, запазвайки името „шкеи”, както и някои български традиции и обичаи.
В Румъния е признато българско малцинство без да се уточнява неговото териториално разположение. Този факт е от съществено значение, защото всяко малцинство в северната ни съседка има право на свое представителство в националния парламент на държавата. Българите също имат свой депутат в Букурещ.
Основен проблем за съхраняването на етнокултурната самобитност на българите в Румъния е, че са разпръснати из цялата страна. Някои наши сънародници са католици и пишат на латиница, но не са загубили българската си идентичност. Днес членството на Румъния и на България в ЕС разкрива нови възможности за сътрудничество и задълбочаване на отношенията между нашите сънародници на север от Дунав и майката-родина.
Организации на българите в Румъния
Българската общност в Румъния е представена от редица организации, които играят важна роля в поддържането и разпространението на българската култура и образование. Ето някои от тях:
Организациите се ангажират с различни дейности, включително културни и образователни инициативи, поддържане на български традиции и обичаи, както и организиране на различни събития и фестивали. Културно-художествени ансамбли и католически църкви, като тези в село Дудещи век (Стар Бешенов) и село Винга в Банат, играят също важна роля за запазване на българската култура и дух сред българите-католици в региона
Демократичен съюз на българите в Румъния (ДСБР), Букурещ,
Демократичен съюз на българите в Румъния- това е една от организациите, чиято задача е да пазят българския дух и самосъзнание на нашите съграждани отвъд Дунав.
Демократичният съюз на българите в Румъния е част от организационната структура на българската общност в Румъния, като цели запазването и насърчаването на българските културни, образователни и социални интереси в страната. Тази организация е продължение и развитие на усилията за поддържане на правата и културното наследство на българското малцинство в региона.
Българска културна асоциация в Румъния
През 1998 г. се проявяват противоречия в Общност „Братство“ в Букурещ и се отделя Българска културна асоциация в Румъния. През 2007 г. тя се преименува на Български демократичен съюз в Румъния.
Съюз на банатските българи в Румъния
Създаден през 1989 г. със седалище Тимишоара, Представлява се от първия заместник-председател Стефан Велчов. Има филиали в 18 населени места и развива широк спектър от дейности в политическата, културната и образователната област. Има общински съветници в няколко общини в историческата област Банат, включително в окръжния център Тимишоара. За развитие на културна и образователна дейност на организацията румънската държава осигурява ежегодно финансова помощ.
Съюзът на българите в Банат – Румъния е неправителствена организация, чиято основна цел е да защитава, да опазва, да развива и да изразява етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност на своите членове – банатските българи. Конкретно, запазват езика чрез изданието „Наша глас”, чрез различните книги, публикувани от СББР, чрез седмичното предаване по радио „Тимишоара“ и чрез предаванията на ТВ Арад, а традициите и обичаите се запазват чрез множество културни и спортни прояви и инициативи.
Общност „Братство“ на българите в Румъния
След Съюзът на банатските българи в Румъния и Общността „Братство“ на българите в Румъния (създадена през 1992 г.) се открояват като центрове на българското малцинство – в столицата Букурещ и в историко-географската област Банат. Съюзът на банатските българи претендира за водещо положение сред българското малцинство в Румъния. През 1998 г. се проявяват противоречия в Общност „Братство“ в Букурещ и се отделя Българска културна асоциация в Румъния.
Федерация на българската общност в Румъния (ФБОР)
Седалището на организацията е Букурещ. ФБОР развива основно културна и образователна дейност. Управлява шест проекта за обучение по български език по програмата „Роден език и култура зад граница“, финансирана от Министерството на образованието и науката. Обединява български малцинствени дружества от Букурещ (Демократичен съюз на българите в Румъния – ДСБР), Констанца (дружество „Единство“), Браила (дружество „Христо Ботев“) и Александрия (дружество „Зарезан“), както и представители на т.нар. нова българска диаспора – предимно бизнесмени и лица от смесени бракове, живеещи в Румъния.
Училища
Основно училище в с. Винга, област Арад
След 1991 г. се възстановява изучаването на българския език катоотделен предмет. Български език се изучава от 2 до 8 клас по 1 час седмично.
Теоретичен лицей, Дудещи Веки
Liceul teoretic „Sfintii Kiril Si Metodii“, Dudestii Vechi
Румънско държавно училище в Банат, в което през 1990 г. се подновява изучаването на български книжовен език.
Теоретическа българска гимназия “Христо Ботев”, Букурещ
Liceul theoretic bulgar “Hristo Botev”, Вucuresti
Гимназията с преподаване на български език е открита в Букурещ през учебната 1998/1999 година.
Училище „Йордан Йовков”, Букурещ,
Училище „Йордан Йовков” e към дипломатическата мисия на Р България в Букурещ. Открито е през 1987 г. След кратко прекъсване, дейността му е възобновена през 2001 г. Училището е с преподаване на български език и литература от І до ХІІ клас.
училището.
В училище “Йордан Йовков” се обучават български ученици, чиито родители временно или постоянно пребивават в Румъния. В края на всяка учебна година се издават дипломи за завършен клас, позволяващи продължаване на образованието в България. От създаването си до момента в училището са се дипломирали около 100 български деца, продължили обучението си в средни и висши учебни заведения в България.
Културни формации
Ансанбъл “Българче” към Съюза на банатските българи в Румъния, филиал Винга
Създаден през пролетта на 2002 г. Макар че е новосъздаден, ансамбъл “Българче” е участвал в многобройни турнета и фолклорни фестивали както в страната, така и в чужбина. Репертоарът му съдържа български народни танци, специфични за Винга, народни танци от различни части на България, както и румънски народни танци от северозападен Банат. Ансамбълът има около 80 танцьори, разпределини в три групи, според възрастта, от 5 до 25 години.
Асоциация „Български извори“
Организацията е регистрирана, като неправителствена органозация и си поставя за цел да запазването и популяризирането на традициите и ценностите на етническите българи в Румъния, чрез извършването на образователна, културна духовна и морална дейност. Основен фокус на организацията са младите хора.
Църковни общини
Българска православна църковна община
Създадена е през 1954 г. Под юрисдикцията на Българската православна църква.
уеб-сайт: www.bgchurchro.com