Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. – Кодът за оцеляването
Българите на Балканите отвъд граница след 1878 г. – Кодът за оцеляването
Българското културно-историческо наследство в територията на днешна Р Албания има дълбоки, хилядолетни корени. То се измерва с хронологията на Първата българска държава и черпи жизнените си сили от някогашния компактен и многочислен субстрат от българско население в Южна Албания, запазил се в продължение на векове от Ранното средновековие нататък. Неговите следи се откриват в цели пластове от топонимията, във взаимните влияния в българския и албанския език, материален и духовен живот, в историческия спомен (и паметници) за времената и образите на княз Борис Михаил, св. св. Кирил и Методий, св. Седмочисленици, цар Самуил, за топосите на българската културна и политическа история – Кутмичевица, Девол, Мокра, Преспа, Томор.
След края на Втората световна война и смяната на режима, българската държава пропуска историческия шанс да утвърди книжовния български език в населяваната с българско малцинство Албания. Тя пропилява възможности във времето, в което югославски емисари се опитват да откъснат Пиринска Македония от България и да анексират Албания като седма република на собствената си страна. България отказва да изпрати учители за българската общност в Албания, която е подложена на македонизация, дори след покана от държавния ѝ ръководител Енвер Ходжа, който и на посещение в България през 1947 г. През 1955 г. Албания отново се обръща с молба към страната да изпрати учебници за българското население. Но властта и този път не се отзовава на предложението, с което да се противопостави на опитите за етническа трансформация на българите там. Тогава в Албания възниква самобитна практика – на основата на преспанския български диалект и с българската азбука се създава региолект, който се използва от албанските българи до 1991 г.
Българските управляващи „проспиват“ активизирането на югославската, а по-късно и на македонската дипломация, която през 1993 г. отпечатва учебници по македонски език за т.нар. македонци в Албания. Първата част от тези учебници са написани на преспански български диалект, а втората – на съвременния македонски език. А това е подготовка за преминаването от български към македонски език, която Р Македония успешно прави. И още един проблем. В най-новото време, след промените, българското малцинство, подобно на останалите етнически малцинства в Албания, е подложено на натиск – на албанизация.
Според наличните данни в момента в Р Албания има ок. 50 хиляди българи. Някои от тях са загубили своя език и традиции, други са успели да съхранят идентичността и автентичния си говор и да го предадат от поколение на поколение.
Днес в много райони на Албания има хора с българско самосъзнание, които говорят на български език, макар и да не са религиозно хомогенни. В района на Мала Преспа, сега формирани в община Пустец, се намират няколко села, които са православни, с православно вероизповедание, говорещи на един прекрасен български език, който не е засегнат от езиковите реформи от времето на кралска и Титова Югославия, които се наблюдават в Република Северна Македония. Характерно за българската общност в Албания е, че за разлика от останалите етнически групи, които по-компактно са разположени върху територията на страната, българската диаспора е разпръсната по райони.
Българи живеят в областите на: Голо Бърдо, Полето, Мала Преспа, Корча, Гора. Сравнително компактно е българското население в гр. Корча и Корченската област. Като цяло българите са разпръснати в източните райони на Албания, на границата с Р Сърбия, Р С Македония и Р Гърция. Масово живеят в села, а малка част – в градовете Тирана, Берат, Дурас, Елбасан, Преняси, Кукас, Корча, Билища, Патос, Поградец, Либра, Валона, Пиер и др. Все още не е проучено в дълбочина културно-историческото им наследство, не са систематизирани основните паметници на материалната култура,
които да бъдат включени в перспективата на българското научно поле.
В районите на север от Преспа, в Голо Бърдо, в Дебър и в Кукъска Гора живеят големи български общности, които са предимно с мюсюлманско вероизповедание. Интересно смесване на две религии се наблюдава в района на Голо Бърдо. Там в едни и същи села при роднини – част от тях са православни християни, а другата – мюсюлмани. Въпреки това, те са близки родственици.
По-различна е ситуацията в района на Гора. Там селата са изключително компактни и големи, с училища, в които учат по неколкостотин деца. Що се отнася до южната част на Албания, там, където живее християнската общност от българи, особено живописно е село Връбник, което се намира над Преспанското езеро.
Що се отнася до големите центрове с компактно българско население, един от примерите за това е град Корча. Намира се в Югоизточна Албания и е с население от близо 80 000 души. 20% от тях са етнически българи. Първоначалното името на града е Горица, дадено му от неговите основатели, зa които се знае, че са били славяни от българската група. Името на града идва от старобългарската дума горица, тоест малка планина. Горица е част от средновековната област Девол, която е под прякото управление на българските епископи от Охрид и Охридската архиепископия.
