Владимир Спиридонов Куртев (19 октомври 1888, Плевен – 1946?)
Деец на ВМОРО и ВМРО, учител. Баща му е бесарабски българин, опълченец и офицер от българската армия. Средното си образование завършва във Втора мъжка гимназия в София, а висшето – в Софийския университет (1911). Още като ученик в гимназията се включва във ВМОРО под влияние на Иван Гарванов, който е негов учител. Става четник в четите на Добри Даскалов (1907), Симеон Клинчарски (1908) и Михаил Чаков (1911). Участва в много сражения, между които и в м. Ножот (1907). През Балканската война с четите на ВМОРО действа по направление Горна Джумая – Солун. По-късно е зачислен в Македоно-одринското опълчение и се сражава при Булаир. Взима участие в Междусъюзническата и в Първата световна война. Няколко пъти е награждаван с орден „За храброст“ и е произведен в чин подпоручик. След войните се установява в Кюстендил. До 1930 г. е учител по история; директор на Трета прогимназия в града. От 1926 г. е пунктов началник на ВМРО в Кюстендил. Запасен член на ЦК (1928) и член на ЦК на ВМРО (1932). След преврата на 19 май 1934 г. е арестуван и осъден. Амнистиран е през 1940 г. Инициатор е на акция в Кюстендил за спасяването на българските евреи (1943). Става жертва на репресиите в България след 9 септември 1944 г.
Участник в освободителното движение в Македония и Одринско, племенник на известния български войвода Хаджи Димитър. Завършва гимназиално образование във Варна (1899) и по-късно следва във Висшето училище (СУ). През 1899 г. става учител в с. Лешко, Горноджумайско. Под влияние на Г. Делчев се включва в македоно-одринско освободително движение. Сближава се с Я. Сандански и участва в отвличането на американската мисионерка мис Стоун. Довежда преговорите с американските мисионери до успешен край. Взема дейно участие в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание в Солунския революционен окръг. Като войвода на сборна чета на Кукушкия район води ожесточени боеве с турската войска и башибозук край с. Постолар, Солунско и в Арджанското блато. Загива при трагични обстоятелства.
Деец на македоно-одринското движение. Завършва трети прогимназиален клас в Плевен, след което служи до 1899 г. в Плевен и Лом като унтерофицер и фелдфебел от българската армия. През 1900 г. е четник в четата на Михаил Апостолов-Попето, а от април с. г. е войвода на чета в Кукушко. През 1901-1902 г. е войвода на чета в Горноджумайско и участва в аферата „Мис Стоун”. В Илинденско-Преображенското въстание също ръководи чета. От 1903 до 1908 г. е окръжен войвода на ВМОРО, ръководител на Струмишкия революционен окръг и привърженик на сярската група в освободителното движение. С Я. Сандански участва в осуетяването на контрапреврата срещу младотурците (1909). Един от основателите и ръководителите на Народната федеративна партия. През декември 1909 г. преминава в нелегалност и възобновява въоръжената борба на ВМОРО в Струмишко. През април 1910 г. е сред основателите на Българска народна македоно-одринска революционна организация. През март 1911 г. е избран за член на ЦК на възстановената ВМОРО, която се обединява с БНМОРО. През Балканската война начело на голяма чета взема участие в освобождаването на Банско, Разлог, Кавала и др. През Междусъюзническата война с четата си подпомага действията на 27-и Чепински и 28-и Стремски полк в Радовишко. До края на войната е на разположение на командването на Втора българска армия. За бойните си заслуги е произведен в първо офицерско звание подпоручик (1913). Народен представител е в ХVІ (1913) и ХVІІ (1914–1919) обикновено Народно събрание. През Първата световна война е командир на 1-ва рота от 6-и пехотен Македонски полк. Загива в бой с френска войскова част.
Деец на националноосвободителното движение на българите в Македония – революционер от 1894 г. Един от ръководителите на Костурски революционен район (1901–1903). Начело е на обединените чети в Костурско по време на Илинденско-Преображенското въстание. Участва в Задграничното представителство на ВМОРО (1904–1905) и в Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908). Деец на Българските конституционни клубове (1908–1909). Начело e на чета в Балканските войни (1912–1913) и е началник на пограничен пункт в Кукуш (1913). Хенри Брейлсфърд описва легендарния войвода като „жестокия, но компетентен генерал“ на българските бунтовници в Македония. Загива геройски в схватка с гръцко войсково отделение в тила на гръцката армия.
Български офицер и революционен деец. Завършва Военното училище в София (1887). Като юнкер е доброволец в Сръбско-българската война и е награден с орден за храброст. Участва в легалното македоно-одринско движение и е сред основателите на офицерските братства (1893). Член е на Върховния македоно-одрински комитет. Войвода на чета е през Горноджумайското въстание (1902) и през Илинденско- Преображенското въстание. През 1905–1906 г. действа с чета в Малешевско, Петричко и Поройско. През 1911 г. е избран за запасен член на ЦК на ВМОРО. Заедно с Т. Александров организира атентатите в Щип (1911) и в Кочани (1912). Организатор и член на щаба е на Македоно-одринското опълчение. През Балканската война е командир на Трета бригада от опълчението и ръководи на разузнавателната служба. След убийството на Хр. Чернопеев (1915) става редовен член на ЦК на ВМОРО. Председател е на Изпълнителния комитет на македонските благотворителни братства в България (1912–1918). По време на Първата световна война е командир на дивизия, началник на Моравската инспекционна област, началник на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Като комендант на София организира отбраната ѝ и ръководи разгрома на Войнишкото въстание (1918). Във военната си кариера достига до чин генерал-лейтенант. Велик майстор е на Великата масонска ложа на България. Заедно с Т. Александров възстановява ВМРО след Първата световна война. Подписва т. нар. Майски манифест, но впоследствие се отказва от подписа си (1924). На Шестия конгрес на ВМРО (1925) е избран за член на ЦК. Изпада в тежки разногласия с другия член на ЦК Иван Михайлов и в крайна сметка е убит по негово нареждане.
Преподавател по музика и революционер, войвода на ВМОРО. Учи в родния си град и София. До 1897 г. работи като учител, след което следва философия в Прага. По-късно завършва с отличен успех консерватория в Дрезден. Завръща се в родния си град и става учител по музика в Плевенската гимназия. Включва се активно в обществения живот на града. Диригент е на Плевенския хор и струнен оркестър, редактор на вестник „Нова струя“. След забрана да учителства в България заминава за Македония през 1902 г. и става учител в Битолската гимназия. Включва се във ВМОРО още същата година и става районен войвода на организацията. На Смилевския конгрес е делегат на битолския район и секретар на конгреса. Член е и на Горското началство в Смилевския район. Четата му от 20 души заминава за Битолско, за да подготви предстоящото въстание. На 20 май 1903 г. тя пристига в село Могила и на следващата сутрин е обградена от турски аскер. В престрелката Парашкев Цветков е ранен и за да не попадне в плен, се самоубива.
Революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно–одринска революционна организация. През 1898 г. влиза във ВМОРО, а от 1899 г. е четник. До 25 март 1903 г. е в четата на Никола Русински, заедно с баща си Христо Ангелов и братята си Цветко Христов и Дойчин Христов. От лятото на 1902 г. е районен войвода на Малесията и Охридско. Участва в подготовката на Илинденско–Преображенското въстание и при неговото провеждане в редица сражения. През Балканската и Междусъюзническата война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, а през Първата световна война служи в Единадесета пехотна македонска дивизия. След войната се включва във възстановената ВМРО. На 3 април 1925 г. е назначен от Централния комитет за войвода на Ресенска околия.
Виден деец, идеолог, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение на българите от Македония и Одринско, Роден в родолюбивото семейство на Султана и Никола Делчеви. Учи в родния си град и в Солунската българска мъжка гимназия, където чете с увлечение произведенията на Хр. Ботев, Л. Каравелов, Ив. Вазов, З. Стоянов и др. Запознава се с идеите на съвременни социално-политически учения и се отнася с преклонение към делото и личността на В. Левски. Става член на революционен кръжок, ръководен от Борис Сарафов, който по-късно сам оглавява. През 1891 г. постъпва във Военното училище в София с намерение да работи като офицер за освобождението на Македония. В училището също става член на революционен кръжок и се изгражда като революционер-демократ, последовател на революционните дейци от предосвобожденската епоха. Преди да бъде произведен в първи офицерски чин е изключен от училището за четене и разпространяване на социалистическа литература. През есента на 1894 г. постъпва учител в Щип, където главен учител е Даме Груев, който го приобщава в редовете на ВМОРО. Станали близки съратници, двамата развиват значима дейност за масовизиране на организацията. Делчев устройва първите канали и пунктове по българо–турската граница за прехвърляне на литература, материали, куриери и оръжие във вътрешността на Македония. На Солунския конгрес на ВМОРО (1896) участва в изработването на организационния устав и правилник. Пръв от организационните ръководители поема пътя на професионалния революционер. Една от главните му заслуги е изграждането на четническия институт (1897), съставен от агитационно-организаторски чети със задача да водят революционна пропаганда и да бъдат основните ядра на подготвяното въстание. Избран е за задграничен представител (1897–1901) и за подвижен член на ЦК на ВМОРО и тогава отношенията между ВМОРО и ВМОК са най-плодотворни. Фактически оглавява цялата революционна организация и се превръща в неин неоспорим ръководител. Оказва решително влияние за определяне на идейните и организационни принципи на ВМОРО, като един авторите на програмните ѝ документи през 1902 г. Според него освобождението на Македония и Одринско може да се постигне с премахването по революционен път на османската деспотично-феодална система с продължителна и всестранна подготовка на общонародно въоръжено въстание. Макар да не одобрява решението на Солунския конгрес (1903) „за повсеместно стратегическо въстание“, като прибързано, се включва в подготовката му, предлагайки ограничаване на неговата масовост. На път за мястото на провеждане на окръжния конгрес на Серския революционен окръг четите на Георги Бродалията и Димитър Гущанов, с които се придвижва Г. Делчев, са обкръжени при с. Баница. В завързалото се сражение той пада убит заедно с Д. Гущанов и няколко четници. Гибелта му е тежък удар за ВМОРО и освободителното движение.
Деец на националноосвободителното движение, войвода. Завършва гимназия в Сливен и учителства в Бургаско. Записва право в СУ „Св. Климент Охридски“, напуска университета (1904) и се отдава на освободителните борби в Македония. Като близък сподвижник на Яне Сандански и Сярската група е определен за организатор в Мелнишко, Неврокопско (дн. Гоцеделчевско) и Горноджумайско (дн. Благоевградско) По-късно е ревизор на четите в Серски революционен окръг. По време на Младотурския преврат (1908) е един от идеолозите и учредителите на Народно-федеративната партия (българска секция). Участва в отряда, който подпомага младотурците да потушат метежа в Цариград (1909). Работи за културно-просветното издигане на населението в Серски окръг. Следва машинно инженерство в Лозана, Швейцария като стипендиант на младотурското правителство. Завръща се в България при обявяване на Балканската война, води доброволческа чета и подпомага българската армия. По време на Първата световна война е доброволец в 11 македонска дивизия. След войната се установява в с. Лъджене (дн. квартал на Велинград). Член е на Временното представителство на бившата ВМРО. Прави опити за помирение между ВМРО (Т. Александров) и федералистите. Убит е по време на Горноджумайските събития 1924 г.
Офицер, подпредседател на ВМОК. Взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. като доброволец, за което е награден с войнишкия знак на ордена „За храброст” ІV степен и с възпоменателен медал. След войната постъпва като юнкер във Военното училище в София. Завършил успешно пълния му курс, той е произведен в първо офицерско звание – подпоручик, на 18 май 1889 г. и изпратен на служба в 16-и пехотен Ловчански полк в Плевен. На 2 август 1892 г. е повишен в звание поручик, а през следващите години служи в 9-и пехотен резервен полк в Русе.